Когато емигрант АА и гастербайтер ХХ са в Европа

Какво е да си политически емигрант АА и гастербайтер ХХ разкриват Милен Миланов и Александър Дойнов в "Емигранти". Спектакълът бе игран в Полския културен институт във Виена.

 

 Режисьорката на постановката Диана Добрева, която също беше в австрийския град, е превърнала текста на Славомир Мрожек в дълбок и болезнено откровен разговор за свободата, добротата, благородството, прошката и Бог, за нуждата от нежност, близост и топлота. Със смях или с тревога, със спокойствие или с болка публиката следи променящото се настроение на сцената. Колкото и да се отблъскват в своята противоположност, в крайна сметка героите намират допирните точки, които ги сближават в Новогодишната нощ.

 

„Нашият прочит на пиесата се занимава с екзистенциалния смисъл, с вътрешното емигрантство, което вече става светоглед, превръща се в един антиживот, в който съществуваш“, споделя режисьорката на постановката Диана Добрева.

 

Тя превръща текста на Славомир Мрожек, писан преди повече от 30 години, в един дълбок и нежен разговор за свободата, добротата, благородството, прошката и Бог, за нуждата от нежност, близост и топлота. „Когато човек бяга от родината си, въпросът от какво бяга често пъти е далеч по-важен от въпроса към какво бяга”, коментира Диана Добрева, чиято постановка е сред най-посещаваните спектакли на театър „Българска армия“ в София.

 

Писана преди повече от 30 години, пиесата на Мрожек продължава да звучи актуално и всеки, напуснал страната си по една ли друга причина, може да разпознае в героите и част от себе си, от своя житейски опит, колебания и болки.

 

Авторът използва ситуацията „емигрантство“ като лаборатория, в която свръхконцентрирано да изследва измеренията на свободата. Да пита за „свободата-от“ и „свободата-за“. За границите на свободата – полаганите отвън, но най-вече отвътре. За степените на поносимост на свободата и за бягствата от нея.

 

За вътрешните ни и всякакви робства. За това дали и доколко свободата е същностно присъща на човека. И дали не е тъкмо тя, която задава основните дефиниции на човешкото: на неговите битийни достойнства и провали.