Опера и цирк? Две изкуства в едно

В София ни очаква любопитно преживяване – гостуването на представлението "Палячи“ от Руджеро Леонкавало – съвместна продукция на Държавната опера-Стара Загора и Академичния цирк "Балкански“. Представленията (19 ноември) са тази вечер и утре (20-ти, вторник).

Част от зрителите вече се запознаха с обстановката и състава преди ден, в него се включи и Академичният цирк "Балкански" с гостоприемно отворени врати. Те присъстваха на среща-разговор с участниците и демонстрация на части от цирковата програма. Тази година кампанията лансира посланието "Очи в очи с театъра", с желанието да сближи още повече театралното изкуство с неговата публика. Дошлите любопитковци под новоразпънатото шапито на познатата площадка при Зона Б5 са първите, които посрещнаха изпълнителите, в края на тяхното турне из страната. Началото бе дадено с премиерата в Стара Загора (20 юни), с него беше закрито 14-то издание на ММФ "Моцартови празници" в Правец, след което последваха Варна и Пловдив.

Пред тях застанаха артистичният директор на Академичния цирк Александър Балкански-син, Калуди Калудов, Нико Исаков, Анна Дитри и Валери Турманов, Ивайло Кринчев, като всеки от тях разказа за представлението, пречупено през точката на цирковите артисти и организатори, на оперния солист, на диригента.

За публиката Калуди Калудов изпълни част от първата ария на своя герой Канио. Всъщност идеята за такава съчетаемост тръгна точно от него. "Виждах го така, както се реализира. Малко е трудно оперна постановка да влезе в цирка. Понеже съдържанието на тази опера е за една артистична трупа, която ходи от село на село да си изкарва прехраната, ето че успяхме да го направим. И ние сега ходим – от град на град. Даваме представления в цирка, със всеки изминат път публиката става все повече.

Посрещането не зависи от градовете, просто хората са с някакво лошо предчувствие: какво прави операта в цирка? И защо едно елитарно изкуство, т.нар. елитарно изкуство – оперното, трябва да влиза в цирка? Аз казвам: Няма елитарни изкуства. Има изкуства до които искаш да се докоснеш и започваш да ги разбираш, колкото повече се докосваш. А има изкуства, които не искаш да ги докоснеш и никога няма да ги разбереш.“

Тази година ние почитаме големия български тенор Калуди Калудов, който е започнал възходящия си творчески път от сцената на Софийската опера и балет, като първи солист в продължение на 12 сезона. 40 години пее на най-престижните световни оперни сцени, надарен с топли аплодисменти. Това са години не само на активна артистична дейност, но и на педагогическа – със сериозни успехите на неговите последователи и ученици. Наскоро Калуди получи Специалната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Кристална лира“ за своя цялостен принос към българското и световното оперно изкуство. Затова организаторите са определили с първия спектакъл на 19 ноември (довечера) да отбележат кръглата му годишнина.

Баритонът Нико Исаков обеща: Ще направим всичко възможно да предадем цялото си вълнение, същото, което изпитахме когато за първи път влязохме в цирка. Нещо различно от това в операта. Много е зареждащо да работим със страхотните колеги от цирка – изпълват ни с огромна енергия. Като екип, ще направим всичко възможно да го усетите и вие. Може да се отиде на цирк, на опера, но чувството от съчетаването на двете изкуства е уникално.

Дали диригентът Ивайло Кринчев преодоля бариерата, заради необичайното разположение (по принуда) на оркестъра, да държи спектакъла в ръцете си, като дирижира гърбом дори и певците, ще се убедят зрителите. Но самият той обеща: Представянето на оркестъра в "Палячи" е пълнокръвно. Необичайно е, че ще съм с гръб към колегите (солисти), но ще направя всичко възможно те да се чувстват комфортно на сцената.

От страната на партньорите, както се шегува Александър Балкански-син – "Циркът е един контролиран хаос", реплика, която върви още от неговия дядо. – Всичко се променя на момента и е много импровизирано спрямо спектакъла. Хаус, но се получава. Надявам се да е добър и за колегите от Операта“.

Зад сцената е съвсем различно: "Не както в оперите – да има усамотение за артистите, гримьорни“. Намираме даже огромна 800-литрова вана, 2 тона тежка, в която гимнастичка ще „вдига вода“ на сцената. И въпреки, стараят се, и са на висота – от два дена е пристигнало от Италия чисто ново отоплението, вече му се правят настройките. Помислили са как да отопляват шапитото, за да не влияе на гласовете на певците и да не пречи на инструментите – няма да изсушава толкова въздуха.

Докато се представят с пълнотата на своите номера, артистичният директор ги представя: Кристина Костова съчетава три изключително трудни жанра в едно. Въздушна гимнастика с обръч – екилибристика – подводно плуване. Кое е трудното? Водното изпълнение пречи на другите две. Когато е под вода – няма дъх. Когато прави екилибристичния си номер (от фρ. equilibre, екилибър – равновесие), водата от цялото ѝ тяло се стича, така че ръцете ѝ се хлъзгат. А когато идва моментът да се хване за обръча и да излети нагоре във въздуха, ѝ трябва голяма сила, за да се задържи, да не се изплъзне. Номерът е уникален, най-добрият в световен мащаб в такава комбинация. Не случайно Кристина е носител на наградата за цирково изкуство „Икар“ 2017, на Съюза на артистите в България, както и на „Златен век“ на Министерство на културата.

Жонгльорът Вили Коломбайони е светило, виртуоз, признат в цял свят. С награди от всички циркови фестивали. Дарба има от малък, водили са го за "дете-чудо" в жонгльорството. Идва от Италия, временно за този сезон. "Чудо е, че успя да се освободи и да дойде. Привлякохме го с името и авторитета на цирк "Балкански". Авторитетът на нашия баща, да участва в негова постановка.“

Снаха ми, Велизара Балканска, е с лазерно шоу – този номер е дебют в България. Лазерни шоута има много, но такова комбинирано въздух-земя, с доминиране на артиста, съчетаване с въздушна гимнастика, а не само на лазерните лъчи в цирковото шапито, за първи път се прави в световен мащаб. Аз не вярвах, когато идеята се роди в главата на брат ми, че осъществяването ще има този ефект. 

Балетът ни идва от Беларус – всички са завършили класически балет. Успяват да направят връзката към номерата. Балетът слепва номерата, класиката и общата грация.

Иновативният спектакъл е на режисьора Огнян Драганов, който е известен с разчупените си творчески реализации. Макар и провокативен, „Палячи“ не излиза от рамките на добрия вкус, напротив, вижда се обоснованото и логично съжителство на двете изкуства – операта и цирка. Визуално се допълва от костюмите и маските на Каталин Йонеску-Арборе (Румъния) и Салваторе Русо (Италия).   

Солистичните състави в двете вечери са различни. Във втората ще чуем прекрасният глас на Камен Чанев в ролята на Канио, Деси Стефанова като Неда. Ролите на директора на цирка и Тонио си поделят Александър Крунев и Нико Исаков. А Георги Динев е в ролята на Бепо.

И все пак да не забравяме – ние, публиката, сме балансьорът в представлението. Имаме нелеката задача как и кога да аплодираме. И дали ще дадем шанс на участниците, които се раздават на сцената. Всъщност, обобщението направи легендата Александър Балкански-баща: Беше ми мечта да има опера в цирка, защото преди 40 години го видях в Германия – не толкова сполучливо, колкото стана тук в България. И тази моя мечта се сбъдна. Ще бъда още по-щастлив, ако видя, че българският зрител прояви разбиране. Защото наистина операта има място в цирка. 

Автор: Августа Манолева