Анатолий Ставрев за "Венецианският търговец" в Паталеница: Шекспир е у дома си!

Снимка: Никола Колев

4 / 6

Какво е научил от театралната школа "Петровден" младият актьор Анатолий Ставрев и подробности за пиесата научаваме от самия него.

- Здравей, Анатолий, ти си част от Шекспировата театрална школа от първите години на създаването й, всъщност тук започва и страстта ти към театъра. Разкажи повече, какво ти даде "Петровден"?

Един от първите ми уроци в "Петровден" беше, че човек винаги може да се изненада от себе си. Важното за актьора е да се избута извън комфортната си зона, това е най-голямата услуга, която може да си направи. Шекспир е идеално средство за това, защото високата емоционалност на героите му са голямо предизвикателство за всеки актьор. Анализирането на тези герои ме направи много по-любопитстващ. Любопитството - това е друго много важно нещо, на което ме научиха в "Петровден".

- Занимаваш се с професионален театър, част си от театъра в Ямбол, какви са разликите на сцената под звездите в Паталеница и другите сцени, в които представяш театралното изкуство?

Преди няколко дни на нашата сцена гостуваха студенти от НАТФИЗ с представлението "Ромео и Жулиета". Те са добър екип и са направили прекрасно представление, което също така са имали възможността да затвърдят и развият през последния сезон. Някои от тях ми споделиха, че изигравайки го точно тук на нашата сцена са усетили как се разгръща целия потенциал на пиесата. Мисля, че Шекспировите представления са си у дома на Паталенската сцена. Целият този простор много помага на актьора да освободи "маймуната" в себе си.

- Разкажи ни повече за предстоящата пиеса "Венецианският търговец", жадни сме за "истории от кухнята", какво да очакват зрителите?

Тъжното на нашите проекти, е че с отминаването на юли месец те остават в миналото. Сега за първи път се случва да имаме възможността да възстановим представление от предишна година и да се съберем абсолютно същия екип. През изминалата година всеки е пораснал малко, научил е по нещо ново. Интересно е, че сме успели да забравим части от представлението, което ни дава възможност да го погледнем с нови очи, мисля, че това много ще си проличи тази година.

- Песните, съпроводени с музикални инструменти, танците, свежият въздух, повеят на лековития западен родопски вятър, всичко това ще помага на вас актьорите да осъществите великата пиеса, но какво помага най-вече на теб в предстоящата изява?

Въпреки прекрасното място, за мен най-важното винаги е бил добрият екип. А всеки един актьор, който ще видите в Паталеница, е дошъл с единствената причина да прави това, което обича и да се забавлява, без да получи каквито е да е материални облаги за това.

- Коя е любимата ти шекспирова пиеса, кой герой си изиграл най-добре, кого си почувствал най-близко до себе си?

Определено това е "Комедия от грешки". Имах възможността да я играя преди години в Паталеница и след това в академията. Там бях в ролята на шута- Дромио от Сиракуза. Шекспировите шутове са наистина много интересни образи за мен.

- Защо трябва да се посети Паталенско лято, с какво е уникално то?

Уникално е заради спойката, която се получава между толкова много различни групи от хора, при това не само от България. Другия важен елемент е нашата публика, която през последните 20 години израства в изкуството заедно с нас!

- И за край на разговора, кажи ни къде може да те гледаме след изявата в Паталеница?

На 3 септември ще участвам в пиесата "Януари" от Радичков с реж. Ованес Торосян в театрална работилница Сфумато, а на 4 септември в  "Котка върху горещ ламаринен покрив” от Тенеси Уилямс, реж. Бойко Илиев, в Ямболски театър.