Явор Гърдев за козята песен, или как този път надмина и себе си

2 / 3

Причините да отидете и да гледате „Козата, или коя е Силвия“, чиято премиера се състоя на 11 октомври, изобщо не се изчерпват в това, че неин режисьор е Явор Гърдев, а автор - знаменитият драматург Едуард Олби (същият, който написа и „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, получила награда „Тони“, впоследствие филмирана и изиграна от Елизабет Тейлър и Джордж Бъртън).

Причините са много повече и много по-дълбоки.

Очертаваща се като абсолютен хит на театралния сезон, тази съвременна трагедия не само ще ви накара да се срещнете лице в лице с някои от най-големите табута на съвременното общество.

Огромното предизвикателство в нея е и че ще ви застави да станете сами съдии и да решите един доста странен, и в същото време не нетипичен морален казус.

Първият лайтмотив на пиесата се явява любовта. Обикновената, спонтанна, истинска и непредумишлена любов... към една коза.

На пръв поглед фрапираща, темата не остава равнодушен никого, който е попаднал в залата, защото точно тази неконвенционална любов се превръща в мерило на това, доколко в наше време човешката душа е свободна и доколко ние сме свободни, живеейки в рамките на съвременното общество.

От друга страна, няма как да не се запитате останала ли е човещина в днешните човеци, или отредените норми за съществуване в края на 20 и началото на 21 век са ги направили доста по-големи диваци зад скъпите дрехи, отколкото във времето на древногръцките герои.

Другият основен проблем, който се поставя пред зрителя, е този за изневярата и предателството. Стара като света, тук темата е пречупена през една доста по-нетипична призма: мъжът предава обичната си съпруга, защото се влюбва – в животно.

Коя гледна точка е правилната – тази на предадената жена, или тази на влюбения мъж? И още, какво значи да си истински приятел – да опазиш поверената ти тайна, или да предадеш в името на доброто на твоя довереник.

Когато отидете да гледате „Козата, или коя е Силвия“, ще се замислите. Защото, както казва Олби, истинското изкуство кара хората да се замислят върху разни неща. „Ако дадена постановка не те накара да се замислиш за нищо, значи тя е предала принципите на изкуството“.

И както коментира още той, много по-лесно е да си велик драматург, ако си заобиколен от прекрасни актьори и режисьор.

В случая екипът не подлежи на никакви забележки: Явор Гърдев се нагърбва с нелеката задача да пренесе наблюдаващия в затворения свят на семейството на успелия архитект Мартин (Михаил Билалов) и да разгърне сложните взаимоотношения между него и невероятната му съпруга Стиви (Бойка Велкова), проблемния му син Били (Иво Аръков) и най-добрия му приятел Рос (Юлиан Вергов).

Прекрасната режисура, наситената дълбока игра и интересната сценография ще завладеят всеки, като го накарат да потърси отговор за нещо много по-дълбоко от това коя е Силвия.
...

Едуард Олби за пиесата: „В Щатите някои хора я намериха за скандална, за други беше стряскаща, а за трети – направо срамна. Това ме направи много щастлив. Работата е там, че Силвия е коза, а в нея главният герой – женен и щастлив – е влюбен. Изневярата е възможно най-старата тема, а този път тя е свързана с трогателна любов към коза и като такава със сигурност не съществува в световната драматургия“.

Явор Гърдев за пиесата: „Козата, или коя е Силвия“ е страшна пиеса. Хваща те за гърлото и те води направо при ужаса. Трагедията е жанрът на хората, които не се самозалъгват, че многовековните културни напластявания са притъпили инстинктите и са отдалечили човека на сигурна дистанция от вътрешните му стихии. Зад цивилизационните чудеса на Аполоновата култура обаче с все същата сила се дочува тътенът на козята Дионисова свита, чийто разюздан смях мами култивирания човек с изненадващи и опасни желания, които преобръщат, предизвикват и поставят на изпитание идентичността му, а с нея и същия този цивилизационен ред“.

Пиесата се играе в Народен театър "Иван Вазов", София.