Социологията на българската литература

Фундаментален изследователски труд, дело на д-р Емил Димитров, е изданието „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература”. Монографията се занимава с новата българска литература и начина на нейното социално функциониране и утвърждаване.

Българската литература е била предмет на анализ от страна на редица учени, специалисти и изследователи. В повечето случаи обаче тя е разглеждана по-скоро през призмата на историята, а не на социологията. „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” прави изключение, разисквайки не историята, а социологията на новата българска литература, съсредоточавайки вниманието върху 20-те години на ХХ в. Предмет на изследователския труд е новата българска литература, но не тя самата като набор от творби, ценности, постижения, а начинът на нейното социално функциониране и утвърждаване.

Д-р Емил Димитров се спира конкретно на този период по две причини: той е наситен с обилен, първокласен и до голяма степен непроучен още материал, а пък и именно през 20-те години на миналия век (по ред исторически, политически, културни и редица други причини) българската литература разгръща както вътрешните си потенции, така и възможностите за своята социална изява и влияние. Тогава се поставя и въпросът за канона на българската литература, конструира се този канон и се оформя пантеонът на родната литература.

„Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” дава една по-различна перспектива към спецификата и посланията на новата ни литература. Книгата набляга не на твореца, насаме със себе си и със своята творба, не дори на текста, положен в разни контексти, а на социалния механизъм, „произвеждащ“ един или друг литературен продукт (текст, на който е придадена определена социална значимост и валидност).