Книга подлага на разпит десните консерватори на България

Филип Димитров, Иван Костов, Надежда Михайлова-Нейнски, Петър Стоянов, Едвин Сугарев и Стефан Софиянски са само част от двадесет и четиримата политици, които Мартин Иванов и Орлин Спасов интервюират в изданието „Гласовете на прехода: Десните“ .

С настъпването на демокрацията десните консервативни партии изиграват значителна роля за промените след 1989 г. В началото на прехода СДС печели забележителна подкрепа от обществото и се превръща в основен фактор за демократизирането на страната. В края на 90-те години на ХХ век в десницата се образуват традиционните и за други страни в Централна и Източна Европа разделения. Въпреки това тя успява да запази своята важна роля в развитието на България до влизането на страната ни в Европейския съюз.

В „Гласовете на прехода: Десните“ Мартин Иванов и Орлин Спасов интервюират двадесет и четирима представители на българската десница по време на прехода в лицето на СДС, ДСБ, Демократическата партия и Партията на свободните демократи. Като част от поредицата „Гласовете на прехода”, която стартира през 2011 г. с „Гласовете на прехода: Либералите“, настоящото издание си поставя задачата да допълни от първо лице картината на прехода през гледните точки на основните участници в него. И въпреки че принадлежат към една споделена част от политическото пространство, интервюираните далеч невинаги са били единомишленици. Именно затова разговорите в книгата илюстрират както важните аспекти на взаимодействие, така и някои линии на напрежение.

Избраният от авторите подход се различава не само от стандартното интервю за медиите, което по принцип остава ситуативно свързано с конкретен момент, но и от мемоарния жанр, който обикновено внася силен субективен елемент в биографичния разказ. Иванов и Спасов се придържат към обективно разкриване на фактите и тенденциите в дълбочина, а също и в тяхната историческа траектория. Всички разговори, включени в „Гласовете на прехода: Десните“, са авторизирани, като финалните версии на текстовете са редактирани лично от участниците (с изключение на интервюто с Иван Костов, който сам предпочел то да бъде публикувано без подобна намеса от негова страна).

„Гласовете на прехода: Десните“ дава солидна основа за бъдещи изследвания на промените след 1989 г. в характерния за поредицата тон. За прехода вече има натрупан значителен обем текстове, но автентичните гласове на преките участници, които обобщават ретроспективно случилото се, остават дефицитни.