Гробището на забравените прадеди

Излезе неиздаван роман на известния български хуманитарист – писателят Владимир Свинтила. „Написан камък“ разказва историята на загадъчния Георги, изпълнен с вътрешни терзания и проблеми, които се наема да разреши, връщайки се към корените си. По пътя към своето начало той преминава през редица приключения, сред които е и една любовна история с вълнуващ край.

„Причината е винаги вътре в нас – не отвън”, твърди Владимир Свинтила. „Тя иска отвън само повод, за да се установи.“ Такова е посланието на „Написан камък“ – интригуващ, неиздаван досега роман на една от най-емблематичните фигури в българската антикомунистическа литература – Владимир Свинтила (1926–1998).

Сюжетът проследява личната история на човек, изправен пред фундаменталните въпроси на битието си, екзистенциални проблеми и вътрешни терзания, които го разкъсват. Георги изкарва хляба си в каменарско ателие на гробищата, където изсича букви в надгробни плочи. Един ден е потърсен от свои роднини, които са се наели да проследят родословното дърво на рода и да се върнат в тъй важното за тях, а и за Георги начало – там, откъдето започва всичко: средногорското село Каменица.

След срещата с тях героят на Свинтила решава да се върне във въпросното село (родното място на дядо му), където го очакват заветите на неговите деди (заточени в Диарбекир, участвали в Априлското въстание, бягали от дома си чак в Македония, за да отстоят обичта си), вълнуващи приключения и... развръзката на една загадъчна любов.

Свинтила е един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература у нас. Роден в комунистическо семейство с баща-ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия, Свинтила отхвърля идеологията на комунизма едва на 15-годишна възраст. През януари 1949 г. е задържан от органите на Комитета за Държавна сигурност и след редица инквизиции (в това число и двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол, за което разказва в своята книга „Кладенецът на мълчанието“. Това обаче не е последната му среща с ДС. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, което е описано в „Лицето на Горгоната“. Сред издаваните творби на Свинтила са още: „Грифонът и химерата “, „Етюди по народопсихология на българина“ и „Многоликият столичанин“.