Какъв е произходът на асирийското и халдейското християнство?

Теоретичните основи на несторианската традиция през погледа на най-известния й мислител – епископът на Мопсуестия Теодор, е обект на изследване от страна на д-р Светослав Риболов в неговия труд „Изворът на асирийското и халдейско християнство“.

Днес се смята, че най-пряко свързани с несторианската традиция са т. нар. „асирийско християнство“ (или Асирийската църква) и т. нар. Халдейска църква, разглеждащи себе си като наследници на древната катедра на Селевкия-Ктезифон. След вътрешна схизма през 1552 г. Халдейската църква е основана като отделна църковна йерархия и скоро след това нейният духовен водач (патриарх-католикос) подписва уния с Римския епископ. Богослужебният език и на двете християнски общности и до днес е гаршуни – източен диалект на сирийския (арамейски) език. Асирийската църква обаче и понастоящем е вярна единствено и само на несторианската традиция и не е в общение с други църкви.

„Изворът на асирийското и халдейско християнство“ (с подзаглавие „Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352−428)“) на д-р Светослав Риболов изследва именно несторианската традиция и нейните теоретичните основи в лицето на най-значителния й мислител – епископът на Мопсуестия Теодор. Той е една от централните фигури на христологическите спорове от края на IV до края на VIII век, осъден на Петия вселенски събор (553), сто двадесет и пет години след смъртта си. Изследването на неговата мисъл е от особено значение за осъзнаване на сложните процеси, протичащи в църковното съзнание през конкретния период, както и на опитите да бъде решен основният въпрос на цялото християнско богословие, зададен от Самия Спасител Господ Иисус Христос на Неговите ученици в Кесария Филипова: „А вие за кого Ме мислите?“ (Мат. 16:15). Последователи на несторианската традиция днес живеят в Индия, Иран, Турция, Ирак, Сирия, Русия (при каспийския регион), Азербайджан и Новия свят. Това е и първото християнство, навлязло през Средновековието в Китай, където обаче е било жестоко преследвано и така и не се установява.

Настоящият труд е докторска дисертация по богословие на Риболов, защитена публично през 2010 г. Много от бележките под линия са на латински, гръцки и сирийски език, а освен на български, изданието впечатлява и с богато съдържание на латински език. Предговорът към книгата е дело на проф. Георги Каприев.