Знаменитите, забравените и забранените в българската литература

Литературоведът Катя Зографова проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната литература от началото на миналия век в ценното издание „Знаменити, забравени, забранени“ (ИК „Изток-Запад“).

Авторката ни припомня творчеството на някои позабравени български майстори на перото, като Димитър Подвързачов и Иван Шишманов, и ни запознава с неизвестни факти и документи.

Директорът на Националния литературен музей Катя Зографова изследва влиянието на западни и руски литературни величия върху българската литература и излага малко известни или забравени факти от живота и творчеството на редица български автори в ценния си труд.

От книгата научаваме как Михаил Лермонтов повлиява творчеството на Христо Ботев и Атанас Далчев, на любовната лирика на Пейо К. Яворов и Дебеляновата „Легенда за разблудната царкиня“. Читателите ще научат полюсните мнения на Вазов и Вапцаров за Скандинавския север в лицето на Хенрик Ибсен и как Гео Милев „открива“ Юхан Аугуст Стриндберг за българската публика и др.
 
В луксозното издание срещаме още имената на Кнут Хамсун, Йенс Петер Якобсен, Светослав Минков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Георги Томалевски, Емануил Попдимитров, Райко Алексиев, Яна Язова, Константин Константинов, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Владимир Василев и др.

Книгата съдържа множество непознати досега факти и документи, които допълнително „уплътняват образите и прочитите на достойните непречупени пера на България от времето на соца“, пише Йордан Ефтимов в предговора към "Знаменити, забравени, забранени".

Някои от произведенията в книгата и техните автори са забравени, други са били умишлено забранявани през годините, но все пак народната памет е успяла да ги съхрани и до днес, защото те безспорно са знаменити.

"Знаменити, забравени, забранени" съдържа и богат снимков архив с фотографии на къщата на Ламартин в Стария Пловдив, Кирил Христов с приятели, Пенчо Славейков с трупата на Нарoдния театър на турне в Македония през 1908 г., винетки с образите на Мара Белчева и Пенчо Славейков, авторски рисунки и стихове от „Микроскопична енциклопедия“ на Смирненски и др.

Катя Зографова е литературовед и директор на Националния литературен музей. Автор е на книгите "Неканоничният Вазов", "Никола Вапцаров: преоткриване", "Многоликата българка", "Жените в Априлското въстание", "Играещата със стихиите: Елисавета Багряна" и др.