У-лицата: По "Раковски" и "Царя"... По дирите на изчезналите кръчми

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата

Павлина Вежинова

Родила се е в центъра на София. Там учи, среща се с интересни хора, работи. Пътят й минава по "Раковски" и "Царя" по "Граф Игнатиев" и "Сан Стефано". Сред приятели, кина, театри, изложбени зали и кръчмите.
Това споделя в книгата си Павлина Делчева-Вежинова: "По дирите на изчезналите кръчми". Съжалява, че е изчакала кръчмите съвсем да изчезнат, за да тръгне по следите им. А всичко започва почти на шега.

С приятели се среща и си припомня миналото с колоритните случки, с интересните хора. Спомените събира първо в блога си, по-късно във Facebook, откъдето й пишат всякакви хора, голяма част от които я насърчават да събере спомените си и да ги издаде.

"Това е отворена книга. Не е само за мен и моите приятели. Целта ми е хората да се сетят за своето минало с усмивка и добро чувство, а не с носталгия. Това е призив да се срещаме и душите ни да се радват", отбелязва тя.

Всъщност книгата й не е най-новият пътеводител. Тя не е и справочник на заведенията, които хората някога са населявали. Творбата е за конкретни личности и спомени, за опит, който вече го няма.

"Но това е нормално – отбелязва авторката -  Всичко се променя, важното е да имаме паметта да го съхраним и запазим".

Споделя, че първоначалната й идея е книгата да е за приятели и хора от нейното поколение, но докато я пише, осъзнава, че тя е и за младите, които могат да видят къде е преминала младостта на родителите им.

"Едно време лафът беше: "Хайде да отидем на кръчма" - отбелязва Павлина, но и допълва, че това включва сладкарници, клубове, кепабчийници, китни и малки кафененца, ресторанти, каквото се сетите.

По думите й, кръчмата е отворено понятие, където се събират познати и приятели да говорят и да лекуват душите си. Това бе начин на живот, но не бива да се приема в буквалния смисъл – казва още Павлина и уточнява - "Работихме яко, но имахме по-свободни професии и работното време не беше от 8 до 5, а по-плъзгащо. Можехме да приключим късно вечерта, следващият ден да ни е свободен. В кръчмите събирахме впечатленията си, неволите си, наблюдавахме хората, и това ни помагаше в работата".

Кръчмите през годините

"Всяко време си има своите кръчми и своите хора. Нормално е да променят интериора и екстериора си. Естествено е и на мен да ми е мъчно за старите кръчми. Харесвам някой ресторант, но той вече не е мое място, а на новите поколения", отбелязва Павлина, но също така тя е убедена, че в никакъв случай не може да се каже, че старото е по-хубавото време. "Всяко поколение си има своето място, кръчми и не бива да съдим само по собствените си преживявания".

Павлина не е и от онези, които дават оценки какви са съвременните хора, населяващи новите кръчми. Забавлява се с приятелите си, чува и смеха на околните. Единственото, което не харесва е, когато седналите на една маса си мълчат, забили поглед в телефоните си.

В днешно време улавя липсата на клубовете или по-конкретно – на места, които събират близки по нагласа и интереси хора, независимо в колко часа отиде човек.

"Вие си имате заведенията, но един ден ще се съберете в едно, друг път в друго. Също срещата ви ще е в определен час, а това прави хората по-разединени".

Докато с книгата й ще влезем в онези заведения, които ситуират хората по нрав, порода, по вкус за живота.

"Едни кръчми изчезваха, други се появяваха, но оставаше средата като култура в София", настоява тя.

Семейството

Павлина Вежинова се надява, че книгата би харесал и нейният баща – българският писател Павел Вежинов, който също е обичал заведенията. Майка й, която е била художник – също е имала усет към словото и самата тя е писала. Павлина е работила 40 години в БНТ, предимно в областта на културата. Учила е за малко и кинооператорство в Москва, но за този период от живота си тя казва: "Бе детинска история. Исках да видя какво ще стане. Разбрах, че не е за мен, не се получи. Слава Богу, въпреки че бях на 19 години имах достатъчно ум да разбера, че по-добре да прекъснеш нещо, в което няма да си добър, вместо след това цял живот да страдаш".

Дъщеря й също има отношение към книгите. Завършва книгоиздаване и днес работи като редактор и преводач. Именно тя е "виновна" и за появата на другите книги на Павлина, които са на коледна тематика.

"Непрекъснато ме молеше да й разказвам приказки за Дядо Коледа. Измислях ги, но след доста години тя ме накара да ги запиша. Нахвърлих ги и по-късно, когато решихме да издадем книгата, се оказа, че съм ги забравила по-голямата част. Започнах наново да пиша и се получи".

Все пак Павлина не се възприема за писател. Такъв е бил баща й. Споделя, че скоро ще излезе книга с негови фантастични разкази. Убедена е, че ще са интересни за младото поколение, което може да преоткрие по друг начин каква е била българската фантастика.

"Темата на книгата е връзката с чуждия разум. Нашата цивилизация понякога е по-неразвита, друг път по-развита. Някой път ние сме слабите, друг път са те. Този проблем за контакта е разгледан от всяка гледна точка и мисля, че ще е интересно", разкрива Павлина. 

Що се отнася до него, спомените й са, че е бил строг баща: "Можеше лесно да избухне, но бе и много добър. Като представител на старото поколение рядко показваше любовта си. Тогава хората възпитаваха на принципа "Дете се гали, докато спи”, но аз я усещах. Смешен принцип! Не признаваше ходатайствата".

Павлина е била дете, когато родителите й се развеждат, но са останали в добри отношения. Имало е период, в който не е виждала пълноценно баща си, но когато пораства и връзката им се възстановява.

"Като дете съм била скучна за него, но когато пораснах, стана интересно. Можехме да си говорим".

Що се отнася до това тя какъв родител е, Павлина се разсмива: "О, аз съм най-прекрасната майка. Искала съм да бъда полезна - да науча дъщеря ми да мисли, да бъде честен човек, да уважава хората, да не прави разлика между тях, тъй като само умът може да направи човек различен.  Да не робува на предразсъдъци. И тук спечелих, успях".

В днешно време й липсват кръчмите с жива музика. Посещавала ги е още като дете с родителите си и е усетила различната им атмосфера.

"Например, Старият Берлин на пл. Народно събрание - сега е банка, но там е пяла и Леа Иванова, свирили са и млади групи рокаджии". А за кръчмите е важно човек да има душа и да ги почувства.

*Премиерата на "По дирите на изчезналите кръчми" е на 10 април от 18:30 в Литературен Клуб "Перото".