Детство мое

Новата книга на нобеловия лауреат за 2006 година Орхан Памук е вече в книжарниците.

“Истанбул” е прелестно обяснение в любов, отправено към града, който писателят познава така добре, както никой друг; историята на едно колоритно средище и биографията на един голям автор, които се преплитат по необикновен и увлекателен начин.

В нея, както и в Истанбул се сблъскват Изтокът и Западът, европейската култура и ислямската традиция и тяхното влияние, излъчване, привличане, отблъскване и многообразни следи. Поместени в граничното пространство на града и неговото минало, те стават органична част от спомена, делника и личността на разказвача.

Призмата, през която е написана книгата, е личният спомен, който пък върви ръка за ръка с развитието – личностно и на обективното време.

Всъщност в “Истанбул” едно будно момче, израснало на кръстопътя на културите, раздвоено между културната принадлежност и културното си самоопределение, търси и намира своя път. И този спомен няма как да не е изпълнен с меланхолия, хиляди случки от миналото, които те карат да изтръпваш от вълнение и и да се усмихваш на живота, който ти поднася толкова много опит и колорит.

Основното обаче не е стабилността на миналото, а несигурността му, раздвоението, което преследва човека цял живот, невзетите решения, понесените удари на съдбата, след които човек просто не може да продължи постаро му.

“Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател”.

Така завършва “Истанбул”, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. И в случая е нарисувал едно съвършено обяснение в любов към града, наричан “зеницата на света”, история, в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град.

Издава: Еднорог