И корабът пътува

Когато през XV век Йеронимус Бош рисува знаменитото си платно “Корабът на глупците”, той едва ли предполага какъв особен живот ще заживее картината му¹.

Последната творба, написана по нея, е на Грегъри Нормингтън². Романът “Корабът на глупците” събира на знаменития кораб с дърво вместо мачта, монах, монахиня с лютня, един спящ пияница, един каещ се пияница, една жена-пияница, клоун, чревоугодник, плувец и трима хористи. И всички разказват по една история...

Увлекателни и забавни, те въвличат читателя в картината и му дават наистина уникалния шанс да проникне в специфичния и адски безумен (мда, точно адски) свят на Бош. Всичко се случва като на кино.

Започваме от застиналата картина. Изведнъж, по характерния за съвременността реалити начин, камерата тръгва с едно панорамиране, общ план и след това – с безкрайни смени на гледните точки, които позволяват на читателя да чуе и види всяка история, всеки детайл, всяко действие. Разказите на героите са съвсем различни – асиметрични като обем и нямащи почти нищо общо в стила, те са поле на среща между ренесансово писане, абсурдизъм, философия, семиотика, митология, гносеология и теология. И не само.

Неслучайно Нормингтън съвсем безпроблемно може да се сравни с Борхес, Сервантес, Умберто Еко, Пол Остър, а в книгата му – да се намерят препратки към Бокачо, Рабле, Чосър и още няколко автора, изровени от дебели томове или между съвсем нови корици.

Всъщност, Грегъри Нормингтън е освидетелствано ерудиран, но най-приятното е, че книгата му изобщо не размахва тази ерудиция като опашка на паун в лицето ти. Вместо това те поглъща и ти доставя невероятно пътуване през различни светове, които биха накарали да чете настървено, както някого с ерудиция като на автора, така и по-непретенциозен любител на увлекателни истории с неочакван край.

Тази рядка комбинация толкова ни радва, че доста лесно (но не лекомислено) бихме обявили “Корабът на глупците” за най-успешната напоследък здравословно иронична и забавна реплика на толкова голям обем културни произведения.

Разказите в “Корабът на глупците” са изпълнени както с препратки, кодове и семантични и културологични знаци, така и с невероятни картини, брутални натурализми, банални проповеди и нечувани истории.

В тях герои са огромни, сладострастни и диви жени, потънали в изпражненията си, лакоми дебелаци, които най-накрая се самоизяждат, повръщащи пияници със зловонни усти, високи кули, пълни с разлагащи се тела на недоразвити албиноси. Няколко страници след това е напълно възможно да потънеш в сънищата за прекрасни девственици, които се носят в ефирните си прозрачни дрехи над земята, да попаднеш в срутващата се Вавилонска кула на творчеството и знанието и да влезеш в райски градини, чиято красота би могла да накара някого да умре от глад, но да не докосне плодовете им.

Красиви и грозни, гротескни и метафорични, банални и смешни, историите забъркват една литературна купа от ярки преживявания, която те съветваме да не пропуснеш. Със сигурност ще бъдеш или отвратен, или развеселен. Най-малкото от забавните бележки под линия³. Предполагаме, че и очарован – от структурата и неочаквания край с множество убийства (за вас, любители на екшъна и трилъра) и едно ново раждане (за вас, добри души и майки със слаби сърца). С две думи – харесваме я. С три – наистина я харесваме. А с четири – свърши тази безумна статия.

1. Голям и интересен живот - тя провокира множество творби в различни изкуства и различни епохи - сатирата на Себастиан Брант “Корабът на глупците”, филма на Стенли Креймър “Корабът на глупците”, комикс, име на рок-група, научно-фантастичен роман и интернет-портал. Пореден, по темата (но не последен) е пародийният литературен римейк на британеца Грегъри Норминтън – бел. на специалиста по кораби с глупци.

2. Наричан “младият гений на съвременната британска литература”, Грегъри Норминтън (р. 1976) е преподавател, еко-активист и главно писател с изключителен талант на разказвач, с любовно отношение към думите и според единодушното мнение на критиката – с огромно бъдеще. (“Корабът на глупците” е първият му роман. Написал е още Arts and Wanders и Ghost portrait.) - бел на специалиста по Грегъри Норминтън

3. Които са супер смешни, чудесен източник на самоирония и поглеждане от страни върху конкретната история, начин за оттласкване от времето и реалността й и същевременно - още по-голямо въвличане в общата история. Бел. на автора на статията, който се въргаляше на пода от смях, след като прочете някои от коментарите.