Нечистотата на Джиан

Сигурно има много доказателства, че животът е прекрасен, но тези дни си мисля, че едно от тях е фактът, че излезе новата, поредна книга на Филип Джиан, прочетох я и тя е наистина ужасно добра. Към това прибавям, че тя е четвъртата книга на автора, издадена на български (написана е преди поредицата “37,3 градуса сутринта” и “Проклета въртележка”), на фона на това, че доскоро имаше само един превод на негова творба на английски.

Джиан е един от най-известните и четени френски автори – с 23 романа зад гърба си. Възхваляван и оспорван от френската критика, той е “настолният” писател на поколението от края на двайсети век, смятано от мнозина за наследник на бийт-културата. Книгите му за изпълнени със страст, еротика и патология.

Болното винаги е контрапункт на нормалното, което от своя страна често се оказва дори по-зловещо. Едно е сигурно – Джиан винаги успява да те потопи в света си, да те накара да изпиташ толкова силна емпатия, че да си въобразиш, че животът ти да вземе завой След ъгъла реалността се оформя по начин, учудващо напомнящ за този на страниците (поне на мен така ми влияе – като 25-ти кадър)..

В „Нечистота“ авторът ни пренася на един хълм, между високите и красиви къщи на висшето общество, горната класа. Но въпреки, че говорим за върха, за каймака на обществото, всичко, което се случва, прилича много повече на черна дупка, която поглъща хубавото и оставя само отчаяние.

Луксозните хора, красиви и лъснати отвън, са разяждани от какво ли не отвътре – наркотици, разврат, полудяване, нещастие, безнадеждност, страхове. Нечистотата лъха от всеки - актьори, писатели, критици, бивши и сегашни наркомани.

На този фон като черен облак тежи една драма – мистериозното удавяне на младата и прекрасна Лиза, последвано от самоубийството на приятеля й. Това е отправната точка за проследяване на всички замесени (героите са доста – нещо типично за автора).

Джиан разглежда чудовищните неща, които се случват в спретнатите къщички около езерото хладнокръвно и обективно, и с това им придава някакъв човешки образ, макар и доста грозен. Той е допълнен от множеството разсъждения, които правят прецизна дисекция на точната мотивация на всяко действие, както и на хронологията на пропадането. Всичко е тъжно, всички са се затворили в себе си, а там, вътре, не е красиво.

Наяве излизат проблемите на брака, на любовта, на консуматорството, на човешкото безгранично его. Родителите са с провалени бракове и разбити нерви, болното им съществуване е допълнително вгорчено от децата им. Старото поколение ги вижда като жестоки, безмилостни чудовища, на младите всичко това им се струва алогично, безсмислено, лудо. Омразата и страховете виреят идеално в среда, в която скуката е господар и в която никой дори не помни как се мечтае.

И на фона на цялата мръсотия блести чистата и феерична изгаряща любов на брата на Лиза – Ефи - към нейната приятелка – Габи. И сякаш всичко гадно, което се случва с него, с неговите родители, приятели, това, което му причиняват и сам си причинява, изгубва значение. Светът се побира на една снимка, на която тя спи и изгаящото усещане за тотална зависимост и потъване е обзела и е накарала да свети едно изтормозено 14 годишно момче...

Издава: Колибри

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.