105 години по-късно

Ако смятате, че творецът е свободен да пише така, както му повеляват честта и достойнството, не е зле да опитате новата поредица на издателство Унискорп, която излиза по случай 105-годишнината от рождението на писателката Фани Попова-Мутафова (1902–1977). Поредицата, която включва романите от четирилогията “Асеневци“, излиза за първи път у нас без цензура, във варианта, в който е написана преди редакцията, осакатила произведенията след 1944г.

Първата книга от нея е автентичната версия на „Солунският чудотворец”.

Настоящият текст на романа се печата по второто издание на „Солунският чудотворец”, осъществено през януари 1942 г. от книгоиздателство „Иван Коюмджиев” като том пети от „Събрани съчинения” на Фани Попова-Мутафова. При подготовката му за печат издателство Унискорп е използвало двата налични екземпляра от него, съхранявани в Народните библиотеки в София и Пловдив.

Всъщност романът съществува в три версии.

Първата излиза в две части през 1930 г. в библиотека „Български исторически романи” на книгоиздателството на Петър Карапетров „Древна България”. Затова и романтичният и приповдигнат тон, с който авторката описва бляскавата епоха от времето на царуването на тримата братя Асен, Петър и Калоян, е обясним.

Дори най-възможният – при унинието, обхванало българите след краха на националния идеал за обединение на всички българи в една държава и стопанската разруха, настъпила след Първата световна война. „Солунският чудотворец” е и първият исторически роман, в който българските събития така гордо са съпоставени с европейското Средновековие.

След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува.

Чак през 1962 г. Фани Попова-Мутафова минава по обичайната процедура, на която са подложени писателите, заклеймени от новата власт като буржоазни. Това става с нейния предговор към първото след 1944 г. издание на „Дъщерята на Калояна” през 1962 г. Доста късно – едва през 1969 г., излиза отново и „Солунският чудотворец”, стереотипно препечатван оттогава насам.

Малко се знае как точно е била принудена Фани Попова-Мутафова да променя текста на този трети вариант, да допълва и съкращава. Но се знае, че направените промени не са били по волята й и дори тя е била готова да се откаже от издаването на романа. Стереотипните издания на третия вариант гъмжат от грешки, ненужни размествания на думи, добавки в стил историческо съчинение, които принизяват несъмнените литературни достойнства на текста.

Сега за пръв път „Солунският чудотворец” излиза в автентичната си версия от 1942 г. Оказа се, че точно това издание е било масово изземвано след 1944 г. от обществените и частните библиотеки и унищожавано.

Фани Попова-Мутафова е родена на 16.Х.1902 г. в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино, участвал във войните, преподавател във Военното училище в София и автор на книги с военна тематика. Фани Попова живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. Съпруга е на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик.

В литературата Фани Попова-Мутафова дебютира с разказ през 1924 г., а първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело обаче е четирилогията “Асеновци”.

Издава: Унискорп