Мъдростта на Изтока през погледа на Никос Казандзакис

Големият гръцки писател Никос Казандзакис създава своите най-известни творби едва в последните 15 години на живота си. Преди тях и веднага след първото издание на "Аскетика" той предприема и редица пътувания – в Русия, в Германия, във Франция и в Япония и Китай.

Непревежданата до момента "Градината с камъните" е жанрово неопределено духовно упражнение, вдъхновено от пътешествията му в Страната на изгряващото слънце и Китай, както и ключ към цялото творчество на "най-важния гръцки автор и философ на 20-и век".

Именно там той се сблъсква с трагедията на раждането на империализма в годините, предхождащи Втората световна война. Това е "единствената от всички книги на Казандзакис, в която главният герой е самият автор разказвач. Защото въпреки усилията на писателя да измести гравитационния център към своите герои, той си остава основният персонаж."

"Градината с камъните" е  и първият опит на Казандзакис с романа преди написването на  magnum opus-a му "Алексис Зорбас". Книгата съчетава в себе си и елементи на пътепис, исторически разказ и духовно упражнение. Това е ярък портрет на духа на времето – не само в Източна Азия, но и в целия свят в навечерието на най-голямото кръвопролитие в историята.

Но в центъра на този разказ не стои войната, а нещо, дълбоко закодирано в човешката душа, което винаги кара хората да се бунтуват, да се развиват, да оцеляват и да побеждават мрака. Нещо отвъд думите, което само велик майстор на перото може да облече с думи.

 "Човешката душа е чудо, извор, който блика от калта на плътта, не знае къде отива, нито какво иска, още по-малко защо има неразбираемата и противоестествена мания да се въздига. Да се въздига и да страда.", пише Никос Казандзакис