По средата между психологията и филологията

Тази сряда на традиционното четене на издателство Жанет 45 в пловдивската Галерия Арт Спектър ще представят последните си книги Мила Ламбовска и Пламен Антов.

Срещата в сряда ще е от 18:00 ч на 14 ноември и входът за нея е свободен, а паркингът - безплатен.

Мила Ламбовска е родена през декември 1967 година. Завършила е психология в СУ “ Св. Климент Охридски “. Развива консултативната си практика в областта на психологичната астрология. Провежда социално-психологически тренинги и консултиране по фирмена култура, изграждане и управление на екипи, лидерство и мотивиране на хората в организациите.

Вярва, че интерактивните методи и груповата работа стимулират хората да станат като деца, да извикат и събудят потенциала си от най-дълбокото (“de profundis“) като играят, взаимодействат и съпреживяват. Общото на всичко това с поезията, според нея, е мигът на случването.

Стиховете в последната книга на Мила Ламбовска - „Лилà” - са плод на дълбокото гмурване на авторката в океаните на съня, в дълбини, където тук-там проблясват отломки от минали животи.

С подобни упражнения са се занимавали сюрреалистите и дадаистите, а Робер Деснос се е изхитрял да пише в състояние на автохипноза. Мила върви по техните следи, но към своя собствен свят.

Привидна крехкост, копринена мекота, изящен минимализъм в употребата на поетичните средства – това е само първото усещане, което предизвикват у четящия думите в тази малка по обем, но богата на подсъзнателни внушения книга.

Пламен Антов е роден в Монтана на 12 август 1964 г. Завършил е Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Работи в различни области и жанрове – поезия, белетристика, драматургия, есеистика, публицистика, литературна критика. Активните му занимания с художествена литература не пречат, а по-скоро стимулират научните му изследвания в областта на българската литература и хуманитаристиката.

Автор е на голямо количество публикации в специализирания литературен и научен печат, както и на 8 книги, между които “Разпадащото се момче” (1993), “Бягството на заека” (1996), “Сантиментална география” (2000), “Америките ни” (2002), “Смъртта на авторите” (2002), “Лисабон, или Краят на поезията” (2007).

Носител е на национални награди за поезия и драматургия. Негови стихотворения и научни изследвания са публикувани в чужбина. Доктор по филология с дисертация върху българския постмодернизъм. Работи в Института за литература – БАН.

Лисабон, или краят на поезията е по-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?…

Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката.

С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин приключва с постмодернизма и прави крачка отвъд него.

Крачка, която води едновременно “назад”, към традиционния лиризъм, но и “напред”, към един принципно нов тип лиризъм, с активно културно подсъзнание, маскирано зад външната простота и лаконизъм.

Нестандартно полиграфско решение на художничката Яна Левиева (тип албум, с много фотоилюстрации), което изтръгва от книгата един друг, много различен лирически сюжет, стаен в нея, за да го направи централен.