"Весело, но не прекалено", или защо хората са тъпи

По популярност петте принципа на човешката глупост на Чипола се равняват на безбройните закони на Мърфи. С тази разлика, че Карло Чипола (1922-2000) не само е реална личност, но и подкрепя своите насмешливи наблюдения за света с авторитета си на икономист от международна величина.

Затова ни се струва доста логично да подкрепим тезата, че хората може би не са толкова рационални и интелигентни същества, колкото си мислят.

В това можете да се убедите и сами, ако прочетете бестселъра на Карло Чипола - "Алегро ма нон тропо". Заглавието е термин, с който в музиката се задава "весело, но не прекалено" темпо. Двете хумористични есета, от които е съставена тази книга, са именно такива – весели, но със сериозен, даже драматичен подтекст.

Чипола пише "Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове" и "Принципи на човешката глупост" през 70-те години на ХХ век за най-близките си приятели.

Скоро обаче предаваните от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са добили славата на народно творчество.

Огромният успех на неговата карикатурна версия на средновековна Европа оттогава насам е константа. Също толкова популярни са и човешките типовете, на които според автора се делят хората, според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите.

Та разделението е между: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).

На тази база са формулирани и споменатите пет принципа на глупостта:

1. Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение.

2. Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.

3. Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.

4. Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.

5. Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.

Издава: Колибри