Скрити "Стихотворения" разкриват непознатия Виктор Пасков

Големият писател Виктор Пасков щеше да навърши 73 години на 10 септември. Като знак на дълбока почит към автора на "Балада за Георг Хених", "Германия, мръсна приказка" и "Аутопсията на една любов" излиза издания със селекция стихове,  подбрани от трима от знаковите творци на съвремието ни – Захари Карабашлиев, Георги Господинов и Иван Ланджев.

"Стихотворения" разкрива за пръв път пред българските читатели най-доброто от непубликуваната досега лирика на Пасков, а изданието излиза на пазара с изящното оформление на художника Дамян Дамянов.

Създадени вероятно в края на 70-те и началото на 80-те години, но пазени дълги години в различни тетрадки и папки, част от тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от друг човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в тайна, докато не са открити от наследниците на Пасков.

Сред черновите в търсене на перфектния стих могат да бъдат открити и любими редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото възхищение на един пишещ към друг.

Пропити от ритъма на кротък есенен дъжд, лутащи се между анемичната прегръдка на зимата, отпуснатите ръце на самотата и фаталните строфи на любовта – в темите на този том поезия са закодирани най-съкровените мисли, терзания и търсения не само на твореца, но и на човека Виктор Пасков. И напомнят на виртуозна джаз импровизация – истински шедьовър на гения и сърцето.

В изданието илюстрациите на художника Дамян Дамянов  се прокрадват в тих диалог с текстовете. В съчетаването на рециклирани и дорисувани стари фотографии, колажирани с отрязъци от партитури, форми и нашепвания на графични петна и образи, той оставя пътечка, по „чийто многобройни разклонения въображението на читателя да броди само и да намира свои собствени тълкувания.“

Въплъщение на невероятна творческа същност, останала завинаги скрита приживе, истински тайник на друга чувствителност – „Стихотворения“ побира в себе си баладите,  „заченати в самота и съмнения“, които се превръщат в най-съкровеното наследство, което цар Виктор завещава на световната литература.