Момичето, което си играеше с огъня

„Момичето, което си играеше с огъня” е вторият роман от трилогията „Милениум” на шведския писател Стиг Ларшон.

Тя беше публикувана посмъртно на шведски през 2006, а на английски през януари 2009.

В книгата фигурират много от героите, познати от „Мъжете, които мразеха жените”, сред които Лисбет Саландер, момичето хакер и социопат, както и Микаел Блумквист, разследващ журналист и издател на списанието „Милениум”.

Широко приветствана като голям успех в средите на литературната критика, „Момичето, което си играеше с огъня” беше (според списание „Букселър”) и първият преводен роман, които се изкачи до върха на класациите във Великобритания.

Историята в книгата се върти около Микаел Блумквист, който е издател на списание „Милениум”.

Героят се занимава с изобличаването на всякакви престъпни и корупционни схеми, в които участват видни шведски личности.

Така че когато един млад журналист се свързва с него, за да го запознае със своя щателна разработка за трафика на плът в Швеция и с онези високопоставени служители, които насилват малолетни момичета, Блумквист веданага се впуска в едно собствено разследване.

Той не се е виждал с татуираното диво дете и комтютърен хакер, изключителната Лисбет Саландер, откакто двамата са рискували живота си в едно ужасяващо преследване на сериен убиец през изминалата година .

Но без самият Блумквист да знае, Саландер е била във връзка с него – или поне с твърдия диск на неговия компютър, който тя е клонирала, за да го следи от големия си нов апартамент, който е закупила с нечестно придобитото си богатство.

Нееднократно насилвана като малка, Саландер е от онези оцелели, макар и силно травмирани деца, плод на шведската мрежа от детски домове, но за разлика от много други, тя в никакъв случай не е безпомощна жертва.

Въпреки че всички книги на Ларшон са трилъри по отношение на сюжета, в същността си те представляват остра критика на шведското общество.

В „Мъжете, които мразеха жените” Ларшон се фокусира върху моралното падение на големия бизнес, върху самодоволството и чувството за превъзходство на мъжете женомразци.

В „Момичето, което си играеше с огъня” мъже женомразци и жените, които те използват, са отново описани като под микроскоп. Този път обаче, мъжете не действат по своя воля, а представляват част от мрежа съмишленици, която обхваща цялата секс индустрията.