Изкуство на три гласа

На 13 януари в галерия Арте ще бъде открита изложбата „Тримата тенори“.

Тя включва скулптура, живопис и керамика „на три гласа“ от небезизвестните Евгени Йонов, Кирил Якимов и Александър Балкански.

За себе си те казват: „Ние сме от „преходното” поколение на 40-годишните в България, чиято същинска изява, за добро или лошо, започна по масите, а най-важното признание си остава вътре в приятелския кръг”.

Извън този тесен кръг е публичната реализация, която и според тримата автори е най-честно да бъде в сфера, различна от изкуството, за да остане свободата в него.

Споделяйки тази философия, последните 20 години Евгени Йонов създава една от най-успешните агенции за аутдор реклама, Кирил Якимов прави повечето от най-големите и популярни телевизионни декори у нас, а Сашо Балкански се впуска в активно подпомагане на деца със здравословни проблеми.

Но никой от тримата не престава да преживява идеята за „изкуството без цел”, за създаването като чисто удоволствие, без етикети, без комплекси, без ограничения.

Така ателиетата им се пълнят със скулптури, живопис и керамика. Споделят направеното само с приятели и с няколко частни колекционери. И чакат момента, в който ще се почувстват „на мястото си”, за да започнат да излагат публично творбите си.

Този момент се случва спонтанно преди около година и без нарочно да са се уговаряли, и тримата правят самостоятелни изложби и започват да излагат в чужбина.

Разговорите по масите стават все по-фокусирани в изкуството и така се ражда идеята им за общата настояща изложба.

Евгени Йонов, който е запален ловджия, се вълнува от „напрегнатата естетика” на оръжията и затова ги превръща в скулптури.

Кирил Якимов, най-затвореният и мълчаливият от тримата, има нужда да „вика” чрез картините си, да си каже всичко, което го измъчва, и затова буквално „разкъсва” платната си, докато това се превърне в нов за българската живопис абстрактен експресионизъм.

Личните преживявания на Александър Балкански пък го карат да превърне „чупливостта” и „крехкостта” на материала в повод за веселие, като по този начин се пребори със страховете си. Така се появяват жизнерадостните му керамични „картини”, чрез които той провъзгласява оптимизма за универсално лекарство.