Срещали ли сте седяща квадратна котка

Какво биха ни разказали 31 любопитни типажа от изложбата на Нелсън Атмос може да разберем от 7 май в Галерия „+това“. Там до 21 май ще бъдат подредени картините на художника, който сподели малко за нея и себе си пред Dnes.bg.

Имаш доста интересно име, ще ми разкажеш ли малко повече за Нелсън Атмос. Тук ли си роден?

Да, както се пее в една песен, съм си "нормален софийски дришльо". Що се отнася до името, то всъщност е име и прякор. Нелсън съм аз, а пък Атмос – пак съм аз, но артистичната ми персона.

Изложбата ти се състои от 31 картини, а и ти си доколкото разбрах си на 31 години. Всяка картина с година от живота ти ли е свързана?

Да, заглавието крие в себе си доста голяма доза символика. Може спокойно да говорим за 31 идеи, пречупени през погледа и живота на един 31-годишен човек. Голяма част от тях са правени през последните две, но също така и през целия ми живот.

Изложбата ти се казва "31 типажа от една неразказана история". В какъв жанр би била историята ти, ако тръгнеш да я разказваш?

Определено ще е нещо абсурдно, комедия, която маскира сериозни теми. Обичам, когато чрез забавното се казват важните неща. George Carlin изниква в съзнанието ми.

Разбрах за доста интересен начин, по който измисляш персонажите – с генератор на думи. Разкажи, моля те по-подробно за това.

Може би трябва да започна с това как изобщо стигнах до него, защото до голяма степен това ще отговори и на въпроса. Близо 10 години работя в една индустрия, която взима себе си и продуктите, които произвежда, много сериозно. Темите за работа са свързани с вече утвърдени посоки, и често проектите попадат под светлината на добре работещите клишета. Което е разбираемо, имайки предвид бюджетите на някои от тях. Някак естествено във времето започнах да правя точно обратното на всичко това. Винаги съм гледал от забавната страна на нещата и не след дълго това стана повече от видимо и в рисунките ми.  Докато колегите ми рисуваха възможно най-яките войни, демони или пък орки, аз рисувах малки шантави типажи. Това бе моят начин да избягам от цялата тази машина за правене на забавление.  Доста по-късно дойде момента, в който се сдобих с "темо-генератор 3000", което бе като да черпиш идеи от бездънен извор. Темите, които ми подаваше бяха провокативни и безумно - забавни, което от друга страна отключи въображението ми, и в известна степен ме освободи като художник.
Много от нещата, които ще видите в изложбата, са правени с него. Всяка сутрин преди да тръгна за работа си избирах тема, и с усмивка на уста започвах да я пречупвам през погледа си. Доста съм се смял с някои от тях.

Кога и как се запали по рисуването?

През целия си съзнателен живот съм знаел, че искам да се занимавам с рисуване, но ако трябва да посоча един момент, то ще е когато братовчедка ми ме учеше как да рисувам. За жалост не помня какъв бе точно урокът, но от друга страна си спомням ясно как седяхме над дървеното бюро и рисувахме в един от онези приятни слънчеви дни. Също така помня как като малък силно вярвах, че нещата които рисувам си имат свой собствен живот. Даже си фантазирах, че някой ден всички мои незавършени рисунки ще дойдат в съня ми и ще са ми много ядосани. И до ден днешен си го мисля.

Един от менторите ти е Росен Манчев, познат ни и от сп. Дъга. Самият ти би ли участвал в направата на бг комикс?

Росен изигра не малка роля във формирането ми като художник. Повече от всичко той повярва в мен, което за един млад художник може да значи много. За втората част от въпроса ще ви издам една малка тайна, а именно че един от проектите, с който съм се захванал е неееещо като комикс. Но засега ще кажа само толкова.

Защо нямаме български анимации за деца?

Ще ми е трудно да отговоря на този въпрос в няколко реда, но ако трябва да бъда кратък бих казал, че още не им е дошло времето. Също мисля, че скоро това ще се промени.

Занимаваш се и с компютърни игри. Как се зарибяват хората да живеят в изкуствен свят?

Лесно. Игрите са една от малкото медии, която дава възможност на наблюдаващия, не само да участва, но и да определя сюжета. Всеки един от нас във времето е искал да бъде друг, да влезе в обувките на водопроводчик, който трябва да спаси принцесата или пък командир, който се е нагърбил със спасението на галактиката.

По-лесно ли е да си герой във виртуалния свят, отколкото в реалния?

И двете неща могат да бъдат еднакво лесни, но и трудни. Аз съм на мнението, че често хората сами си правят живота по-труден, отколкото е.

Кои са ти любимите компютърни игри?

Напоследък играя все по-малко, но често прекарвам по някой друг час в Starcraft. Също така съм голям фен на това, което става на независимата ( indie ) гейм сцена.

А анимационни герои?

Ако говорим за такива от детството ми, то няма как да не започна с "Костенурките Нинджа". Помня, че като станеше 18.00 часа по площадките и градинките не можеше да се види нито едно хлапе. Всички бяхме пред екраните и пригласяхме на песента "Teenage Mutant Ninja Turtles..."

Не бих пропуснал да спомена и "Том и Джери", Заека Бънни и цялата банда от "Looney Toons" и още много други. Като малък до такива степен обожавах анимационните филмчета, че от гледане на немски канали научих езика.
Що се отнася до съвременните такива, то съм голям фен на Фин от "Adventure Time" и Капитан К'нъкълс от "The Marvelous Misadventures of Flapjack"

Над какво работиш в момента?

Като изключим подготовката около изложбата, вниманието ми е обзето от куп други проекти. Тази година трябва да пуснем първата си самостоятелна игра, а в близкия месец ще стартираме интернет подкаст с пилотния епизод на "Talking Buddies", където аз и Димитър Chrom Цветанов ще си говорим за игри, рисуване, книги, филми и всичко около този начин на живот.

Какъв ще е 32-ият ти герой?

"Ниският сияещ герой - професор"