Танци-манци и мъничко любов

Колко дълъг е пътят на една мечта? И какво се иска, за да я достигнеш? Това се питах, докато обикалях из залите на най-новата културна придобивка на Бургас - Танцовата академия.

Защото тя всъщност е реализираният проект на живота за Илия и Кристина Михови. Двойката е известна не само в Бургас и в България, но и в много  страни по света. Тя е шампион на България в стандартните и латиноамериканските танци, носител е на множество призове от редица международни конкурси.

А когато спира състезателна дейност, се посвещава отново на танца, но вече като подготовка на следващи поколения танцьори. Илия и Кристина са партньори не само в танца, а и в живота.

Дали двете им прекрасни деца ще тръгнат по същия път - времето ще покаже. Но другото им "дете" - Танцовата академия, е доказателство, че когато много искаш да успееш и правиш всичко необходимо за това, нещата стават.

Е, само с мечти не може, иска се труд, средства, не на последно място - съмишленици. Хора, които вярват в идеята не по-малко от теб и я подкрепят.

Така се събира и екипът -  изключителни професионалисти, не само като танцьори, лъчезарни хора, всеки по отделно  с постижения в собствения си бранш, професионални състезатели, шампиони, артисти от операта, танцьори в различни ансамбли.

Академията е нещо различно от танцовото училище, което Михови създадоха преди 16 години. В него се наблягаше на спортните танци. А тук цари невероятно разнообразие - от класическия балет, разновидностите на стандартните танци и латиното до стрийт денс и народните танци. Аеробика, каланетика, йога... 

Разнообразни са и посетителите на Академията - хора на възраст от 5 до 105, с различни професии и нагласи. Първите посетители са хора на зряла възраст - адвокати, лекари,  данъчни, студенти... Хора с  различен социален статус. Обединени от желанието да танцуват и се забавляват. Да се зареждат или освобождават.

Не случайно мотото на първата в страната Танцовата академия е "Живей, танцувай и се смей". 

Илия ме оставя да си поема дъх от великолепието на балната зала и да си представя какво би могло да се случва тук. Защото всичко е проектирано така, че да бъде многофункционално. Тук може не само да се танцува, тук вратите са отворени и за гостуване на художници, артисти, писатели...

Изобщо - за всеки, който има нужда да вдиша от особената емоционална атмосфера, която те обгръща още с влизането. И веднага си представям какъв прекрасен фон за танците биха били картините по стените на залата... Не мога да си представя обаче какво е представлявало това място преди. 

Първото нещо, което видяхме, като влязохме в залата, беше един плъх. Миришеше на спарено, на машинно масло... Минахме през лабиринти, докато стигнем до залата, после си го представих как ще изглежда и ето - виждаш го! - споделя Илия. Напук на скептиците! 

Не затваряме нещата, не ги запечатваме, така че  само да лъскат и никой да не ги пипа. Напротив, ще оставят следа всички, които минават от тук, дали със своите снимки или картини, или с другото, което витае във въздуха като емоция, като изживяване съвместно с тях...

Защото не е важна само материята, а и това, което витае във въздуха. Иначе - базата на академията включва зала за танци от 400 кв.м., балетна зала и зала за аеробика, както и всичко останало - от съблекалните и баните, до кафе-клуб и магазин за танцови аксесоари и обувки. Всичко е изградено така, че да бъде функционално, удобно, красиво.

Достъпно за всеки, дори за хората в инвалидни колички. И като символ - на входа на залата врата няма! Всички, които имат афинитет към културата са добре дошли - подчертава Илия. Ние създаваме базата като възможност хората да са ангажирани с някакъв вид изкуство, с някакъв тип култура и да чувстват, че това е тяхното място. А не порутената къща, където младите се събират тайно и пробват  наркотици, цигари или алкохол! 

Единственият минус е, че е малко отдалечено от центъра. Намира се в индустриалната зона на града. Но дали пък точно това не е плюс!

Питам Илия с какво се започва.  При най-малките се започва с балет, защото той е в основата на всяко едно танцово изкуство, на всяка една танцова форма.  Това е като една сграда, не можеш да започнеш от мазилката... - смее се той.

А защо академия? Защото има обучение, има професионализъм, има академичност.  Работим в тясно сътрудничество с българската професионална асоциация по танци. С тях се подготвя програмата на обучение - уточнява създателят на Академията.

Заимствана е от Световната професионална асоциация на учителите по танци. Работи се по строго начертан план и на определен период от време се защитава съответно ниво.

Изпитите се провеждат от специалисти на българската професионална асоциация по танци. Броят нива зависи от дисциплината. Има възможности и за хора, които искат да се занимават с танци професионално. Самите професионалисти ще могат да бъдат обучавани от техни колеги-професионалисти.

Ще има уърк шопове, семинари, конгреси...С най-добрите специалисти от България, от Европа. За да може и  хората, които работят тук, да не спират да се развиват. 

И не на последно място тези, които идват като аматьори, да виждат възможността да развиват това изкуство като професия.  Като цяло - стремежът ни е да предложим на хората красиво изживяване, емоционално зареждане, любов - обобщава Михов. Защото танцът е преди всичко  любов!
        
И начин на живот - добавям аз. Поне за създателите на танцовата академия, чието мото е "Живей, танцувай и се смей"!  Те са постигнали мечтата си, сега я подаряват и на нас.