Николай Кънчев от 60-те години до днес

"Избрани стихотворения 1965-2006" на Николай Кънчев ще бъдат представени във вторник вечер в културния център "Тракарт" в Пловдив и на 8 декември в зала 7 на НДК, съобщиха издателите от "Жанет 45".

Професор Светлозар Игов ще участва в двете премиери на луксозното томче, което излиза по повод 70-годишнината на автора.

След излизането на първите две книги на Кънчев - "Присъствие" (1965) и "Колкото синапено зърно" (1968), по политически причини той е лишен от възможността да публикува. Така третата му стихосбирка - "Послание от пешеходец" - излиза едва през 1980 г. Днес той е един от най-превежданите български поети - при това не на отделни работи, а на цели стихосбирки. Към творчеството на Кънчев спадат и преводи на големи съвременни поети като Иф Бонфоа, Мишел Деги, Езра Паунд, Чеслав Милош, Збигнев Херберт.

С изключение на Светлозар Игов, който е посветил цяла студия на лириката на Кънчев, почти никой филолог не е наблюдавал обстойно неговото творчество. Тази поезия се отличава с особена чувствителност към стиха, посочва критикът. Тя е дълбоко мисловна и в същото време емоционална, а творческият свят на поета приема в себе си различни светове - романтическата ирония на поантирането, модерният скепсис към историята, лапидарните парадокси, източната мъдрост, фолклорния вкус към фразеологизмите и тяхното фигуративно преобръщане.

За поета Михаил Неделчев, цитиран от "Словото", казва: "Десетилетия Николай Кънчев бе държан в периферията на официозната писателска общност, което не му пречеше да бъде за всички нас, нормалните ценители, един от малцината големи съвременни поети на България, да бъде респектиращ партньор в диалозите за литературата и живота... През десетилетията Николай Кънчев ни учеше чрез своята поезия да доляваме новия живот на прастари фразеологизми, да не разграничаваме противопоставно сферите на абстрактното и предметно-чувственото...

Днес Николай Кънчев засипва своите стреснати поклонници с плодовете на творческото си осъществяване, реди книга след книга; трудно е да бъде следван и осмислян. Но какво да се прави, това се оказва нормалният ритъм за създаване на собствени светове на един голям поет, творящ вече в едни нови, по-свободни условия. Той е един от нас; но е и над нас..."

Посткриптум
Николай Кънчев

На края на града,
където свършват къщите,
е манастирът.

На края на света,
където свършват думите,
е Словото.