Мъка, или изкуството да озаглавяваш филми

Кратък курс по писане на филмови заглавия предлага Петя Александрова в книгата си "Мъките на заглавието". Основното изискване е да се казва всичко и кратко, добавя авторката.

По думите на Александрова, за първи път у нас се пише за филмовото заглавие. Трудът, подготвян в продължение на три години, обхваща 350 български и чужди заглавия, ползвани са над 50 източника от кино- и литературознанието.

Книгата, част от поредицата "Култури" на издателство "Просвета", разглежда историята на заглавието въобще - от Библията, през многословните заглавия (15-18 век) до наши дни. Според Петя Александрова филмовото заглавие повтаря моделите на литературното в исторически план.

Дадени са примери за етимология на заглавието - "Вуйчо Ваньо" на Чехов, "Името на розата" на Умберто Еко и "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс. С имена като Бергман, Фелини, Антониони и Фасбиндер са илюстрирани национални школи и направления - неореализъм, немски експресионизъм, сюрреализъм.

Потърсена е връзката на заглавието с рекламата, идеологията и цензурата - дадени са примери за успешни от рекламна гледна точка заглавия (с няколко пласта) - "Американски прелести", "Момиче за милиони", "Сблъсъци".

Заглавията пристигат в съответната страна преди самите филми и обикновено се превеждат от английски, а не от оригинала. Това Петя Александрова поставя като един от най-сериозните проблеми при превода на заглавията. Тя дава пример с "Пустият дом" на корейския режисьор Ким Ки-док.

Добрите филми не вървят задължително с добри заглавия и обратното - качествените заглавия могат да бъдат на посредствени филми - "Кинг Конг", "Нощта на живите мъртъвци". Авторът на "Мъките на заглавието" коментира, че изключенията от това правило винаги се запомнят - "Последно танго в Париж", "Усещане за жена", "Поляната с дивите ягоди", "Апокалипсис сега".

Отделна глава е посветена на традицията в българските заглавия - от екранизациите (като "Орисия" по разказа "Дервишово семе" на Хайтов) до фолклорните заглавия ("Бяла магия" и "Вампири, таласъми" на Иван Андонов). Филмите на Рангел Вълчанов са дадени като пример за метафорични заглавия.