Съвременно изкуство, или какво ще покажем скоро на Европа

Вижте снимки на някои от графиките

До 30 март в галерия Леседра ще можем да се насладим на „Европейското Българско Изкуство“. Изложбата е организирана по повод представянето на съвременно българско изкуство в Амстердам, Холандия – галерия Кадекунст от 13 до 27 април и в Кремона, Италия – международно биенале на графиката от 15 април до 27 май 2007.

Тя представлява един личен поглед върху съвременното българско графично изкуство. Защото да се направи подбор на 22 художници е трудна задача, имайки предвид, че няколкостотин работят активно в областта на графиката: само членовете на СБХ са към 400, прибавяйки към тях и завършилите през последните 10-15 години, цифрата може да стигне 1000.

Въпреки възможността за субективизъм обаче, важно е, че българските художници, избрани за представянето на международното биенале в Кремона и за изложбата Кадекунст в Амстердам, съставляват една окуражителна палитра за бъдещето.

Благодарение на своята различност и различните графични техники те показват разнообразие, при което всеки автор запазва своите граници на възприемане и изразяване.

За добро или за лошо, намирайки се в източната част на Европа, българските графици запазват своята независимост от основните течения на западното изкуство, поставяйки духовното над функционализма и натоварвайки своите образи с послания.

И след превъзмогването на декоративната възрожденска щампа и алтернативната образност на 60-те и 70-те, в която метафорите дават на графиците възможност да заобиколят догмите и да използват в произведенията си образи и композиции, които не могат да бъдат подлежени на еднозначно тълкуване, идва и новата позиция на българските графици.

Асоциативно метафоричната изобразителност се съизмерва със световните тенденции и равнопоставя българските художници на международната сцена.

Новата вълна художници бавно, но сигурно навлиза в бурното море на българското графично изкуство. Навлизането на младите е бурно, защото тези младежи, мечтаещи да станат художници, вече стават такива не толкова благодарение, а по-скоро въпреки своите преподаватели и професори.

И сега те са тук:
Гергана Донкова (1980) с дълбока, черно-бяла гравюра на дърво
Лилия Ефтимова (1980) със своята сочна и колоритна литогафия
Ана Антонова (1977) и Марина Йорданова (1978) с офорт
Боряна Дончева (1978) със суха игла и офорт
Десислава Костадинова (1978) с линогравюра.

Мъжката част също дава своя внушителен принос, имайки предвид колко трудно е днес в България да си млад автор и тепърва да доказваш своите качества: Велико Маринчевски (1979), Тодор Овчаров (1975), Калоян Илиев (1979).

За известен баланс между поколенията участват и двама от „по-старото” поколение: Иван Нинов (1946) и Евгений Пантев (1966) – и двамата с прецизна, перфектна суха игла. За тях двамата е валидно случващото се към края на 80-те години на миналия век в българската графика: появяването на различни изразителни стилове и тенденции.

Останалите автори са: Ангелина Ташкова, Борис Кръстев, Дарина Пеева,  Димитър Каратонев, Доротея Петрова, Елена Вутова, Ивелина Митева, Марина Йорданова, Олга Георгиева, Пламена Дойчева, Румен Райков, Траян Анев Траянски

В текста са използвани части от статите в каталога на Галерия Кадекунст и в каталога на Mеждународното биениале на графиката в Кремона, предоставени от Георги Колев

Вижте снимки на някои от графиките