Испанска страст

На 31 юли 2007 г. (вторник) в 18.00 ч. в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита за обществеността „лятната” изложба „Испански майстори” 2007.

Творби на изтъкнати творци на школата като Рафаел Каногар, Еузебио Семпере, Хосе Кабайеро, Лусио Муньос, Амадео Габино са представени със значителен брой графични листове, в повечето случаи декоративно-монументални като въздействие.

Към тази доминираща част от експозицията се прибавят и творбите на всеизвестните майстори Пабло Пикасо, Хуан Миро, както и една рисунка на поета Федерико Гарсия Лорка от годините на младостта му. Обхватното представяне на великия Франсиско Гоя като гравьор, с листове от сериите „Капричос”, „Тавромахия”, „Диспаратес” отвежда към дълбоките корени на испанския художествен гений.

Така зрителите ще имат възможност за среща не само с известни, безспорни личности в графиката на Испания, но и с голямото разнообразие на насоки в изкуството на 20 век, които те илюстрират.

Живописните творби в изложбата са относително малко, но те допълват и разнообразяват графичния облик на експозицията. Цветността и майсторството при някои автори графици са подкрепени с техни маслени платна.

Художничката Амалия Авиа, например, е представена с две големи картини, които са характерни за нея и като живописец, и като график.

Художникът Лусио Муньос присъства с платното „Синя дуня” и две цветни гравюри в смесена техника – офорт, преге.

Знаковата изчистеност и силата на цвета в единствения показан лист на Хуан Миро, творбите на такава почти митологична фигура като Салвадор Дали, загадъчната реалност в майсторските офорти на Хосе Ернандес онагледяват – пряко и естествено – разкрепостяването в изобразителните похвати и развитието на образно-пространствените идеи през двайсетото столетие.

В изложбата „Испански майстори” 2007, подбрана от фондовете на Националната галерия за чуждестранно изкуство, организаторите са се стремили в чистотата на експозиционното пространство да постигнат естетическо равновесие между малкото на брой шедьоври и множеството разнообразни търсения в изкуството на изминалия век.

Наистина не е за пропускане. Просто не е.