Любов и още 39

Ако още не ви е пуснала розовата еуфория след Св Валентин, тези дни можете да се довършите и да запълните до край всички нужди на изтерзаната си, меланхолична и романтична душа.

Вторият вариант (за първия няма спор – жени и вино, вино и жени) е да отидете на една прекрасна влюбена изложба.

„40 Любовни истории“ на Мариела Иванова е в галерия Имон до 14 март. Тя включва живописни творби, които покриват с предана изчерпателност възгледа за любовта на великите мексиканци.

По-точно, в нея се съдържат:

Любовта като способност да търсим и приемаме различното, вслушване в праисторическия эов да намерим точно противоположното си аз. Любовта, която ни трогва с пълното си пренебрежение към очевидното. Любовта, която никога не е това което очакваме.

Ерос, сгъва крилата си и облича дрехите на кюре - Св. Валентин.

Бакхус - едър и разюздан, се превръща в Св. Трифон Зарезан - брат на Богородица, опитвайки се да не разплиска чашата си с мерло от Калугерово, едвам не си отрязва носа, с бръснача, който пък му трябва, за да зарязва лозите.

Карнавални герои, които поради неудобните си костюми и часовата разлика пируват общо 140 часа и умират от изтощение на третия тур по пътя между Рио и Венеция.

Много изображения - йероглифи от сплетени тела, картини, които са както самостоятелни , така и и части от един безкраен процес на спомняне, като сън със сложна фабула. 

Една заяждаща врата, една друга изтръгната от пантите. Черешов цвят, покриващ градината като сняг. Една жена, ударена от ток. Едно излязло извън контрол хапче виагра. Една Парижка история, един фонтан във Версай при 43°.

Един клошар, изваждащ главата си от кофата с боклук с репликата: „ Шъ та скъсам бе маце”.

И всичко това - на фона на Едит Пиаф ”Je vois la vie en rose” .

За изложбата художничката казва: „ Това усещане за безкрайност и повторимост, а не мемоарите на една нова Казанова, е причината за 40 любовни истории. А също и увереността ми, че съм получила тялото си от някоя далечна прабаба с нотариален акт, подпечатан с кръв и палец.

Смятам че телата ни са просто хартиени лодки, превеждащи ни от единия бряг към другия...“