Гледай като бог

До 29 май в галерия Астри е изложбата на Юлия Станкова "Божествата не искат да ги гледат".

За нея авторката пише: "Като коментира Осмата Буколика на Вергилий, Сервий напомня, че: "божествата не искат да ги гледат".

Това твърдение ми подсказа ключа за моето тълкуване на мита за Орфей. Орфей прониква в царството на сенките за да изведе оттам любимата си жена Евридика. Заради способността му да омайва, да носи наслада с музиката си, боговете го допускат по-близо от всеки друг до техния тайнствен свят – светът на нероденото, от който никой не се завръща.

Светът, който необратимо е погълнал Евридика.

Божествата забраняват на Орфей да се обръща назад, докато напуска царството им, защото погледът към тях би нарушил самата им божествена същност. От гледащи, те ще се превърнат в гледани, губейки върховенството на последния и единствен поглед – божествения поглед.

Така би се затворил един омагьосан кръг, би се нарушил величествения порядък на битието.

Такъв е и смисълът на забранения райски плод. След изяждането му Адам и Ева проглеждат за своя отец и заедно с това се изравняват с него.

Според Селинджър, забраненият райски плод е "натъпкан с логика". Аз бих казала, че той е бил натъпкан с познанието за божествата. В светлината на казаното до тук, Орфей се очертава като трагична личност.

Трагизмът се таи в това, че той долавя измерението на дързостта си да наруши тишината на мъртвите, предусеща, че извършеното от него е непростимо. Още преди да се е обърнал назад, той е знаел, че вместо от Евридика той е следван от фантом – лъжлива маска на тъмнината.

Страшното му предчувствие се сбъдва и в този момент той осъзнава, че е загубил Евридика завинаги, а заедно с нея - и основанието за своята музика.

Митовете са мястото, където величественият диалог между смъртните и божествата е възможен.

Като ги изобразявам аз се включвам в този диалог и това ме изпълва с несравнимо щастие- щастието да отпивам от извора на любовта и да изричам откровения."