Разходка с лодка, акостира изкуството

Малко преди фестивала, който се подготвя в Русе, се срещаме с един от неговите организатори.

Тя е  Никола Бейснер и идва от Германия.

Всъщност, с нея се видяхме още преди месец на кинофестивала в Балчик.

Тя ни учуди не с това, че е чужденка, а че живее от девет месеца в България и се занимава не с какво да е, а с култура.

Всъщност, фестивалът European Sound Delta е тримесечен номадски тур по реките Рейн и Дунав.

Така пърформансът плава през Европа. Той съчетава звуци и визия като ще пробва доколко могат да се „преобърнат“ пространствата.

Зад проекта стоят организациите Collectif Mu /Париж/, Rokolectiv /Букурещ/, "Европейски пространства" /Русе/, Международното дружество "Елиас Канети" /Русе/, "Арена Медиа" /Русе/.

Никола е завършила културология в Хамбург. В момента работи в Русе при дружеството „Елиас Канети“.

Там организира различни културни събития, не само филмови, но театрални и музикални пърформанси, също и изложби.

По-трудна задача едва ли можеше да си избере, затова пък Никола се чувства щастлива и разказва с интерес за това, което е направила с колегите си и това, което им предстои.

Поговорихме на пейка на една от алеите в Двореца в Балчик. Часът бе някъде след полунощ. Току-що беше завършила поредната прожекция с късометражно кино.

Харесва ли ти изобщо програмата на фестивала и кой филм си избра от последните няколко часа?

Имаше страшно много немски филми, които бяха и едни от най-силните. Това ме радва.

Гледаш ли с „друго око“ на филмите от Германия?

Не, няма значение от къде идва филмът. Гледам цялата програма с интерес. Имаше както много интересни неща, така и не чак толкова. Но това е нормално за всеки фестивал. За мен е особено любопитно да наблюдавам самата форма на краткия филм.

Ще те върна малко назад във времето. Как дойде в България?

В Германия следват много хора от вашата страна и така се запознах с много българи. Стана ми интересно да видя къде и как живеят те. Освен това исках да работя в чужбина, след като завърша университета. Така се озовах тук.

Какви бяха очакванията ти?

Очакванията винаги са различни. Знаех, че там, където отивам, ще мога свободно да се занимавам с това, което ми харесва. В Германия има големи институции, в които работят известни хора и там бързо можеш да видиш как трябва да изглеждат нещата, а в Русе започваш всичко отначало. Ние сме тези, които мислим за публиката – какво би им харесало, какво искат да видят и да се съобразим с техните търсения. Естествено, не можем да правим прекалено съвременни неща, които никой няма да разбира, защото са много странни и нестандартни.

Как дойде на фестивала в Балчик?

Покани ме едно момиче – Деси, което прави тук панорамата на германските филми. Тя живее в Германия и оттам се познаваме. За мен беше много интересно да видя колкото се може повече неща, които се случват в България. Фестивалите винаги са нещо много хубаво, защото това е едно компактно събитие. Тук се струпват много хора с еднакви интереси, от различни страни.

Ти смяташ ли, че културата в България се развива  най-бавно?

Да, но хората имат нужда от нея. Ето, например, през февруари направихме мини филм фест. За три дни се прожектира доста кино в града и страшно много хора дойдоха. Стана ясно, че в Русе искат да гледат филми, въпреки че нямат поне приспособено място за това. Дори и ние се изненадахме от пълните зали, тъй като филмите, които прожектирахме, не бяха холивудски. Показахме документално кино и няколко филма от Балканите. Подобни резултати ти дават вяра и желание да мислиш за други такива фестивали.

Ти знаеше ли, че в Русе се е състояла първата кинопрожекция в България?

Да, знаех. Русенци също знаят.

Какво ще правиш след като приключиш със стажуването си в Русе?

Не знам още. Искам да работя нещо, свързано с театъра. Това е моята специалност и сега търся подходящото място. Може би ще правя някакви проекти, ще работя в театър, такива неща.

Какъв театър харесваш?

Много се интересувам от експериментален театър, пърформанси и авангард.

Какви са положителните и отрицателните неща, които ще си спомняш от България?

Зависи. Може би е минус, че  хората са много хаотични. Като работя с българи, виждам как понякога денят ми минава, а нищо не съм свършила. От друга страна това е и плюс, защото след като нищо не е регламентирано, има място за изненади, за експерименти и за веселие. Много ми харесва още, че за да се получи нещо добре, е по-важно да познаваш хората. Те правят нещата възможни, а не институциите.

Разкажи малко повече за фестивала, който предстои в Русе?

Става въпрос за голям европейски проект, който гостува в България от 18 до 20 юли. Интересно е - две лодки едновременно пътешестват по двете европейски реки от Северно и Черно море към Страсбург. На борда на лодките има екипажи от артисти. Участниците създават композиции от записи, направени в прекосените градове. Ще рисуват околна среда, ще говорят на различни езици, ще има музика. В Русе ще акостират 30 артисти от Европа, Канада и САЩ. Ще има концерти, пърформанси и звукови инсталации.

Кои места в града избрахте?

"Дом Канети" в Русе, на открито в римската крепост Сексагинта Приста и в Гюргево. Ще бъде много хубаво, заповядай!