Пълна колекция от картини на Никола Танев

По повод 120-ата годишнина от рождението на Никола Танев Националната художествена галерия открива изложба, на която за първи път представя пълно колекцията си от негови картини.

Ще бъдат показани около 150 произведения, сред които са първите живописни опити на Никола Танев от 1907–1908 година, изящните му пейзажи от 20-те години, изпълнени в сиво-бяла гама, наситените с цвят и светлина “карловски” картини, широките панорами от 40-те години и последните живописни платна – Пернишките мини и булевардите на София.

Самостоятелна група в изложбата са женските фигури и голи тела, рисувани около 1944 година, които разкриват една по-малко позната страна от живописния талант на Никола Танев.

Рисунките в изложбата, много малка част от сбирката на галерията, допълват творческия облик на художника. Пълен каталог на живописните произведения на Никола Танев, собственост на НХГ, съпътства изложбата; в него са публикувани и рисунките, включени в експозицията.

Тази година се навършват 120 години от рождението на големия наш живописец Никола Танев (1890–1962). Името му е добре познато, а пейзажите му са сред най-предпочитаните от любители и колекционери. Последното пълно представяне на неговото творчество е било през вече далечната 1976 година.

Роден на 5 декември 1890 година в Свищов, през 1905 година Никола Танев постъпва в печатарското училище в Ноази льо Гран, Франция, а от 1908 до 1912 година учи в парижката Академия за декоративни изкуства; посещава и Екол де бо-з-ар и Гранд Шомиер.

Творческият път на Никола Танев е дълъг и плодотворен. Голямата му продуктивност е съчетана и със завидната енергия на пътешественика. Той неуморно обикаля континента – Франция, Германия, Скандинавия, Балканите ...

Публиката навсякъде го посрещат радушно, критиците наричат изкуството му “слънчево”, а пейзажите му определят като “живописни, много живописни, възпроизведени с една елегантна, много елегантна четка...”.

Славата си на “слънчев живописец” Никола Танев дължи най-вече на изкуството си от 30-те години на ХХ век, когато открива за себе си очарованието на Карловските дворове с цъфнали мушката и тежки асми и напечените от слънцето калдъръми. “Това е българският пейзаж и никакъв друг”, отбелязват чуждите критици, а за нас те са своеобразна емблема на красотата и топлината на нашия стар град, бит и природа.