"Витоша" е филм за пробуждането на България

С неговия филм се откри 17-ото издание на София Филм Фест. Ето и какво каза едно градско момче за планината до София.

Какво те провокира да снимаш филма „Витоша”?

Не съм планинар. Винаги съм ситуирал филмите си в града. Идеята за филм за Витоша ми дойде именно като провокация – към собствените ми стереотипи. Цялата работа започна от Иван Попйорданов, той е идейният подбудител на филма. Просто в един хубав момент повярвах, че там е различно, че хората, които тачат и обитават Витоша, са различни и че това за мен ще е необикновена среща. Освен това протестите в подкрепа на парка, който започнаха преди около 3 години (тогава започнаха и снимките), ми се сториха важни, макар да се събираха по 30 души и никой да не очакваше, че ще се стигне до Орлов мост от лятото на 2012 г.

Ти самият обичаш ли Витоша – символ на какво е тази планина за теб като човек, който живее в нашия град София?

Витоша е остров, разположен в столица. Много малко хора си дават сметка какъв лукс е това. За мен въпросът изобщо не е в красивия пейзаж или че можеш да караш ски съвсем наблизо. Въпросът е, че в този криво застроен, мръсен и с малки изключения не особено уютен, макар и
любим наш роден град София има едно място, което остава празно. Не в смисъл на пусто, а на не-претоварено с въжделенията и безчинствата на хората. Витоша си стои там, надвесена над нас, каквато си е била винаги. Такава трябва и да остане.

Защо според теб трябва да се гледа сериозно на протести като този от това лято на Орлов мост?

Патосът на протестите не беше „екологичен”, както много хора си мислят. Същината
на цялото несъгласие беше в това, че финансовите елити не могат безкрайно да преразпределят света по свой образ и подобие. Протестът на Орлов мост беше протест против извратените взаимоотношения в едно
общество, което нарича себе си „демократично“. Този конфликт набъбва все повече в глобален мащаб, „окупирай Уолстрийт“ е зареден със същия смисъл, въпреки че поводът е друг. „Орлов
мост“ беше ярък случай на адекватно гражданско поведение.

Какво беше най-важното нещо, което научи по време на снимките на този филм?

Мисля, че след този филм в главата ми се подреди една малко по-човешка и светла картина
на България.

Очакваше ли хората като Тома Белев да реагират толкова емоционално на филма ти, отзивите от него са повече от добри?

Филмът е видян само от някои от участниците, 6-7 души. Знаех, че ще им хареса, те видяха позицията си изразена. Това включва и Тома, но там случаят е по-особен, защото той години наред търпя нечовешки клевети, а накрая беше и уволнен по много нечестен начин. Филмът сам по себе си може да го е развълнувал, но има и този момент, че Тома видя себе си реабилитиран на екрана, видя, че някой извън неговия кръг е разбрал и оценил усилията му.

Опиши с няколко изречения какъв филм е „Витоша” и за каква публика е?

Иска ми се да вярвам, че „Витоша” е филм за пробуждането на гражданско общество в България. Това със сигурност не е специализиран еко-филм, предназначен за суровоядци. Както вече казах, зад казуса със ски-зона Алеко прозира по-сериозен конфликт. „Витоша“ е филм за всеки, който
има самочувствието на гражданин.