Йос Стелинг с "Момичето и Смъртта"

Един от най-изявените представители на съвременното холандско кино Йос Стелинг многократно е награждаван на международни кинофестивали: четири пъти е носител на „Златният телец” в Холандия, два пъти на „Златен грифон” в Санкт Петербург и на „Златна роза” в Монтрьо, Швейцария.

През 1999 г. е отличен за цялостен принос в Уотървил, САЩ, а през 2001 г. Асоциацията на чешките филмови клубове му присъжда наградата за особени постижения в световното кино. 2013 ще прибави в колекцията му Наградата на София за принос към изкуството на киното.

Йос Стелинг гостува за втори път на София Филм Фест – на 12-ото издание на форума той бе председател на Международното жури и представи на зрителите панорама от 7 свои филма. В рамките на предстоящия СФФ 2013 зрителите ще могат да гледат най-новата творба на Йос Стелинг „Момичето и Смъртта”. Създаден по оригиналния сценарий на Йос Стелинг и Берт Рийкеликхуйзе, филмът разказва за невъзможната любов между руския учен Николай (Сергей Маковецки) и куртизанката Елизе (Силвия Хьокс).

Историята проследява Николай, който се завръща на мястото, където за пръв път е срещнал голямата си любов преди половин век и е преживял романтична трагедия. Основната част от филма се развива в края на XIX век, в изоставен хотел в Таненфелд, Тюрингия (бивша Източна Германия), който все още носи следи от отминалото време... В новия си филм „Момичето и Смъртта” Йос Стелинг събира отново актьорите Силвия Хьокс и Сергей Маковецки, които работят с него в „Душка” (представен премиерно на София Филм Фест 2008). Йос Стелинг е самоук режисьор, роден през 1945 г. в Утрехт, Холандия. Баща му работи като пекар и разкарва хляба в голяма кутия, прикрепена на велосипед. Именно тази кутия, облепена отвътре с бяла хартия и с една малка дупка, пробита на нея, става първата камера за осемгодишния Йос.

През това киноквадратче той с интерес наблюдава живота в родния си град и разказва своите „истории от кутията”. За киното го спечелват филмите на Де Сика и Роселини, които гледа в училище и тъй като по онова време в Холандия няма специализирани киношколи, той сам открива тайните на седмото изкуство. „Кинотворчеството е труден процес, в който различните компоненти трябва да бъдат съчетани. Но без публиката процесът не може да приключи, трябва да се направи връзката между създадената творба и съзнанието на хората, които я възприемат – признава в интерю за СФФ Йос Стелинг. – Самият филм е само половината от изживяването, за да се допълни то, са нужни зрителите. Творбата и публиката, събрани заедно, създават нещо уникално и съвсем различно.”Стелинг дебютира като режисьор
с „Марикен ван Ньоймеген”, селектиран в конкурса на Кан през 1975 г. – чест, която не е оказвана на друг холандски филм оттогава. Международен успех и известност му носят и следващите филми, превърнали се в класика за холандското кино: „Рембранд 1669” (1977), „Илюзионистът” (1984), „Стрелочникът” (1986), „Летящият холандец” (1995). Всички те се отличават с неповторим авторски стил и удивителна изразност. За холандския режисьор киното е изкуство, за чието разбиране са достатъчни жестът, мимиката, емоцията. С тънкия си усет за природата, хората и цветовете, като талантлив психоаналитик той прониква в най-съкровените дълбини на подсъзнателните стремежи, желания и фантазии на публиката. Хуморът е основното, което обединява творбите на холандския режисьор, а темата за самотата преминава от филм във филм като лайтмотив.

„Фестивали като София Филм Фест показват на публиката нещо много специално и много важно – споделя Йос Стелинг. – Наричаме творбите не просто филми, а Кино – чиста проба изкуство, подобно на литературата и музиката. Цялата фестивална общност е вярна на тази тенденция – навсякъде по света фестивалите се развиват и стават все по-интересни. Всичко това се случва и защото в интернет-ерата човек се чувства много самотен. Хората вече имат нужда от алиби, за да се срещат. Дори само заради това киното ще продължава да съществува и в бъдеще.