Франсоа Озон за своите актьори

Ето какво обяснява прочутият френски режисьор Франсоа Озон за своите актьори.

За Фабрис Лукини - „Това, което намирам за прекрасно у Фабрис, е, че в него няма дори грам актьорски нарцисизъм по отношение на физиката или на начина, по който изглежда. Той не се страхува да стане смешен и напълно се потопи в ролята на Жермен, без да си поставя никакви ограничения. В някои сцени толкова много харесваше персонажа си и го разбираше до степен, че сам обогатяваше репликите му. Фабрис обича да работи, да репетира, понякога, докато ти се завие свят, а за един режисьор е идеално да има толкова отдаден актьор, готов да служи на ролята си.”

За Кристин Скот Томас„Мисля, че тази роля беше забавна за Кристин. Тя е типична англосаксонска актриса и въпреки че по принцип говори френски без акцент, аз поисках да го използва. Хареса ми идеята да прави езикови грешки – беше очарователно.  С нея се работи много лесно, преоткрих удоволствието, което изпитвах от работата си с Шарлот Рамплинг – намирам, че двете често говорят със сходна интонация. Освен това двойката, която сформираха двамата с Фабрис, се получи доста добре, интелектуалната им спойка, химията, дребните жестове на нежност, всичко изглеждаше много достоверно.”

За Ернст Юмхауер „Стори ми се, че прилича на Клод, въпреки че е с пет години по-възрастен. Ернст идва от провинцията, в известен смисъл е външен човек за парижкото актьорско общество, красив е, но мистериозната му красота може да предизвика страх и безпокойство. Имаше физиката на юноша и това беше идеално, освен това гласът му е много хубав, което бе важно, защото гласът на Клод присъства непрекъснато във филма.”
Гледайте „В къщата” днес, 18.00 ч., зала 1 на НДК