Провокация от Ларс фон Триер

Ларс фон Триер e eдин от малкото съвременни европейски режисьори, признати заслужено за велики новатори в киното. Почти невъзможно е да си представим кинемато-графията на последното десетилетие на ХХ век без филми като „Европа”, „Порейки вълните”, „Идиотите”, „Танцьорка в мрака”. Всяко ново негово творение е очаквано с нетърпение на най-престижните международни фестивали и почти винаги предизвиква дискусии и спорове. Филмите му винаги излизат от рамките на тривиалното и баналното. Експериментатор като творческа нагласа, Ларс фон Триер непрекъснато търси нови изразни форми, разработва оригинални теми и проблеми.

Датският режисьор и сценарист е роден в Копенхаген на 30 април 1956 г. През 1979 г. постъпва в Датския филмов колеж, където снима „Ноктюрно” (1980) и „Картини от освобождението” (1982), като и двата печелят награди за най-добър филм на Мюнхенския филмов фестивал. В този период заради прекалената му аристократичност и надменност режи¬сьорът се сдобива с прякора „Фон Триер”.

Веднага след завършването на филмовата академия през 1983 г. той се заема с т. нар. „Е-трилогия”, посветена на Европа. Първият филм „Елемент на престъплението” (1984), който е и пълнометражният му дебют, представлява уникален опит за смесване на две парано¬идални естетики: на немското експресионистично кино от 20-те години на миналия век и на американския „черен филм” от 40-те и 50-те години. Филмът е триумф на визуалния стил. Печели „Гран при” за технически постижения на кинофестивала в Кан и бързо носи култово признание на своя автор.

През 1987 г. Ларс фон Триер снима „Епидемия”, като изпълнява и главната роля в него. Филмът разказва за това как компютърен вирус унищожава киносценария, над който Ларс и приятелят му работят с години. Странното е, че никой от тях не си спомня неговото съдържание, поради което възстановяването на текста е невъзможно. Започ¬ват да пишат наново, опитвайки се да разкажат за мистериозна болест, обхванала цяла Европа.

Междувременно наистина избухва епидемия.
През 1991 г. „Е-трилогията” завършва с „Европа”, удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Чрез него датският режисьор потапя публиката в дълбините на един от най-мрачните пространствено-временни митове – Германия, непосредствено след войната, през така наречената година нула.
В екранизацията по нереали¬зирания сценарий на великия датски кинорежисьор Карл Те¬одор Драйер „Медея” (1988) Фон Триер демонстрира порази¬телно умение да си служи с каме¬ра от ръка и с метода на рир-про¬екцията, пренасяйки образи от античното изкуство и от току-що излезлия по европейските екра¬ни последен филм на Тарковски „Жертвоприношението”.

През 1995 г. Ларс фон Триер и Томас Винтерберг основават авангардното филмово течение Догма ’95. Те създават манифест със строги правила, които връщат филмите към класическите ценности: сюжет, актьорска игра и смисъл, и абсолютно изключ¬ват специални ефекти и използването на високи технологии. Към тях се присъединяват още двама от водещите датски ре¬жисьори – Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен. Едновременно с това Триер декларира, че ще започне да прави нова трилогия, посветена на темата за „доброто”, чрез която възнамерява да изследва природата на женската безусловна любов. Той споделя, че идеята му хрумнала, след като си спомнил за приказката „Златно сърце”, която много обичал като малък.
Трите филма, включени в но¬вата трилогия, са „Порейки вълните” (1996), „Идиотите” (1998) и „Танцьорка в мрака” (2000).

Три години по-късно във филмографията на Ларс фон Триер се появява „Догвил”, с Никол Кидман в главната роля. Филмът е първият от новата трилогия на режисьора, посветена на Америка. Втората част от замисления епос е „Мандерлей” (2005). Чисто сюжетно кино-творбата започва оттам, където свършва „Догвил”. 

„Aнтихрист” (2009), с участието на Уилям Дефо и Шарлот Генсбур, шокира всички присъстващи на предпремиерата му в Кан. Филмът разбуни духовете за броени часове след първата му прожекция, но въпреки това донесе на французойката признанието за най-добра актриса.

Сюжетът разказва за скърбяща двойка, която се опитва да преживее загубата на невръстния си син. Двамата главни герои се опитват да преоткрият себе си, като се преселват в хижа в гората. Вместо спокойствие обаче, там те откриват най-големите си страхове. „Антихрист” е истински неистов филм, който едно¬временно привлича със силата на своята визия и отблъсква с правдоподобността на показано¬то насилие. Това го прави и най-добър скандинавски филм за 2009 година.

В „Меланхолия” (2011) Ларс фон Триер за пореден път демонстрира умението си да разкрива убедително инте¬ресни женски персонажи и да режисира превъзходно някои от най-добрите съвременни ак¬триси. Джъстин (Кирстен Дън¬ст) и Клер (Шарлот Генсбур) са две сестри, които търсят своето място под последните лъчи на слънцето в няколкото оставащи дни до края на света. „Меланхолия” е психологически трилър с елементи на филм-катастрофа, в който Земята е изправена пред унищожение, след като орбитата й се пресича с тази на странстваща планета. Творбата на Триер е номинирана за „Златна палма” в Кан, а Кирстен Дънст получава наградата за най-добра актриса. На Европейските филмови награди „Меланхолия” е обявен за най-добър филм.

„Забрави за любовта!” е мотото на Ларс фон Триер в най-новия му филм „Нимфоманка”. Той е поетична история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-ата й годишнина, разказана от главната героиня – самообявилата се за нимфоманка Джо (в ролята отново е Шарлот Генсбур). Партнира й цяла плеяда от небосклона на холивудското и европейското кино – Стелан Скарсгард, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Ума Търман, Крисчън Слейтър, Уилям Дефо и др.