Боливуд сам по себе си не прави индийско кино

Още един филм от Международния конкурс на СФФ, кой­то не бива да се изпуска. „Късметът на лъжеца” (2014) на Гиту Мохандас. Филмът е своеобразен роуд муви с елемен­ти на поезия, но и на напрежение, и показва на зрителя как­то не толкова познати култури от Северна Индия, така и „вътрешното пътуване” на героите. Двамата продуценти – Алан МакАлекс и Аджай Рай са специални гости на СФФ тази година. Разговаряме с Алан МакАлекс в подвижното студио на фестивала.

Нека да започнем от контекста – как изглежда независимото индий­ско кино днес, но съвсем днес – не през 2010, а през 2014г. И какви са прогнозите Ви за по-нататъшното разпространение на Вашия филм?

Индийското независимо кино се разви­ва добре през последните години, въпреки безспорно влиятелните позиции на Боли­вуд. Но Боливуд сам по себе си не прави индийското кино и публиката е все по-от­ворена към различни и независими ин­дийски филми. Специално за нашия филм, „Късметът на лъжеца”, заради актьорския състав, се надявам, че ще стане по-популя­рен и ще прескочи тази граница.

Разкажете ни с някол­ко думи за двете истории – тази, която се разказва във филма, и историята на създаването му...

Филмът е за млада жена, която живее в малко северно село на границата с Тибет. По­вечето от мъжете в подобни села работят в други градове. И специално тази жена няма вест от съпруга си вече повече от шест месеца. Тръгват слухове, че е убит или е избягал с друга жена. И тя решава с малката си 4-годишна дъщеря и домашния им любимец, едно малко агънце, да напусне селото, за да търси изчезналия си съпруг. По време на пътуването среща непознат, който й помага... Това е филм за едно пътешествие, не само през Индия, но и през взаимоотноше­нията на героите. Почти целият екип е от Мумбай, режисьорката е от Южна Индия и всъщност е добре позната като актриса. Така че, за всички нас да пътуваме на Север и да открием тези села, беше едно невероятно приклю­чение. Пътувахме екип от чети­рима: аз, режисьорката, съпругът й, който бе нашият операторът, и художникът на продукцията, и за всички ни беше много интересно да бъдем на място с различна култура и различен език. Чувст­вахме се като чужденци, в пре­делите на собствената си страна. Дори във филма езиците се про­менят с пътуването на героите.

„Късметът на лъжеца“ по­казван ли е вече в селото, къ­дето е заснет?

Още не. Това е всъщност една съкровена мечта на режисьорка­та Гиту Мохандас – да се върнем и да покажем филма и там. Все пак, той е заснет на езика, който се говори в това село, така че се надявам до края на годината да го направим.

А къде е представян досе­га филмът преди СФФ?

Бяхме в международния кон­курс на „Сънданс”, след това в Ротердам. София Филм Фест е третият фестивал, на който го показваме.