Бела Тар в София

Бела Тар ще получи наградата на София за приноса си към изкуството на киното на специална гала-вечер на ФИПРЕССИ

 

Иконата на авторското кино ще бъде сред специалните гости на 20-ия София Филм Фести ще представи своя ретроспектива „Всичко е много по-голямо от нас. Човекът е само малка част от космоса.”

 

Гигантът на унгарското и световното кино e роден през 1955 година в Печ. Дебютът му „Семейно гнездо” (1979) е вдъхновен от филмите на Джон Касаветис. Филмът печели голямата награда в Манхайм. „Аутсайдерът” (1981) е бунт срещу тогавашното унгарско кино. „Аз трябваше да покажа истината. Не почуках на вратата, а я разбих с крак”, казва  пред The Guardian Бела Тар. 

 

За пръв път той използва професионални актьори в третия си филм – Хора-конфекция / The Prefab People” (1982), а с телевизионната адаптация на „Макбет” (1982) променя изцяло стила си - филмът е направен само от два кадъра, като първият е дълъг 5 минути, а следващият - 67. „Алманах на падението ” (1984) носи на Бела Тар награда в Локарно. 

 

В края на 80-те години на ХХ век визуалната чувствителност на режисьора еволюира, а философският му мироглед се променя от строг реализъм към по-метафизичен поглед. „Когато правих първите си филми осъзнавах голямата си обществена отговорност, която, мисля, не се е загубила и до днес, казва пред пресата Бела Тар. - Но после си помислих: „Разбира се, че политическата ни система създаде големи социални проблеми, но може би ние просто спекулираме с тях”. И когато след това правих другите си филми, осъзнавах по-добре от всякога, че не съществуват само социални теми... Невероятно трудно е да говориш за метафизика, за злото. Аз само се вслушвам в живота. Просто мисля за това, което се случва около нас.”

 

Над шедьовъра „Сатанинско танго” Бела Тар работи цели седем години, за да се появи на екран през 1994 година. За Сюзан Зонтаг творбите на Бела Тар са сред шедьоврите на последните двайсет години, той е „спасител” на съвременното кино и лично тя би гледала с удоволствие „Сатанинско танго” поне веднъж годишно.

 

Филмът е създаден по едноименния роман на Ласло Краснахоркаи, с когото унгарският режисьор работи първо над „Проклятие” (1988), а през 2000 г. по книгата му „Меланхолия на съпротивата” снима и „Веркмайстерови хармонии”. Резултатът е „мрачна, протоевангелска поезия и меланхолична притча, единствена по рода си в съвременното кино”.

 

Историята е ситуирана в скован от студ и мъгла унгарски провинциален град. В откриващия двайсеминутен кадър разказвачът Януш Валушка илюстрира нагледно в една кръчма какво представлява слънчевата система, поставяйки посетителите й в ролята на планетите. Прелюдията е към основния конфликт – гостуването на мистериозен цирк. Хора от различни места се стичат на главния площад около цирковата шатра, за да видят атракцията – трупът на огромен кит. 

 

„Аз не съм философ и не бих искал да изглеждам такъв във филмите си, казва Бела Тар. - Никога не мисля за теоретични неща по време на работа... Просто исках да направя "Веркмайстерови хармонии", филм за един човек, който обикаля някаква местност и вижда един кит. ” 

 

За „Човекът от Лондон” (2007) Бела Тар е номиниран за „Златна палма” в Кан. „Ако трябва да обясня защо тази история ми хареса и ме привлече, прекият отговор е, защото тя разказва за вечното и ежедневното едновременно. Говори за космическото и реалното, за божественото и човешкото, и според мен съдържа и целокупността на природата и човека, и тяхната незначителност”, казва самобитният майстор на „бавното” кино.

 

Един от най-коментираните филми на 2011 година е „Торинският кон” - отново на доказания тандем Бела Тар-Ласло Краснахоркаи. Кинотворбата получава Голямата награда на журито и Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале ’11 и бе представен в раздела „Голямата петорка” на 16-ия София Филм Фест.

 

„Торинският кон” е едновременно лесен и невъзможен за описване”, пише в. „Лос Анджелис Таймс”. Според специалистите това е „филм-медитация с особена красота, способен да обсеби мислите ти за дълго. Той не е празен, но може би ни среща с празнотата – подобно на бездната на Ницше, която се взира в нас, докато се опитваме да разгадаем тайните й.”

 

Бела Тар описва „Торинският кон” като филм за „тежестта на човешкото съществуване” и вероятно неговият последен. „Когато направих първия си филм, исках да променя света от позицията на афектиран от обществото човек. Но после разбрах, че нещата са много по-сложни. Те са много тежки и не съм сигурен какво предстои пред света – може би краят.” След „Торинският кон” Бела Тар обявява, че няма да прави повече филми, но преподава в създаденото от него през 2013 година филмово училище в Сараево, на което настоящ директор е Марин Марчевски, на когото благодарим за визитата на Бела Тар.

 

Събитието ще се състои на 12 март – в Дома на киното.