Бела Тар: Животът е единственото ми вдъхновение!

Бела Тар (1955) е специален гост на 20-ия "София филм фест" (СФФ) и получи Наградата на София за приноса си към киноизкуството снощи на галавечер на ФИПРЕССИ, посветена на 90-годишнината на Международната асоциация на филмовата критика в Дома на киното. Обща инициатива на СФФ и асоциацията беше и днешната среща с режисьора в рубриката "София - град на киното/ Интервю с автограф" с водещ генералният секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер, също в Дома на киното, където са и прожекциите от ретроспективата на Бела Тар в рамките на СФФ.

 

"Най-важен е характерът на човека. Търся само личности с обсебващо присъствие, които да не играят във филма, а "да бъдат" - публиката да разбира как се чувстват героите в дадена ситуация, какво изпитват. При идеален кастинг и наистина човешко присъствие половината работа по филма е свършена", каза режисьорът на въпрос за работата си с професионални и непрофесионални актьори.

 

Специално за него "Кодак" произвежда 300-метрови ролки черно-бяла лента - иначе стандартът е 122 м, равно на пет минути филмово време. Понякога черно-бялото е по-цветно - "разполагате с цялата палитра на сивото", обясни Тар предпочитанието си да прави черно-бели филми.

 

Дългите кадри създават напрежение в екипа, всички са крайно съсредоточени и нещата стават много истински, коментира режисьорът. Той вижда целия филм в главата си още преди снимките. Не вярва в сценария, защото за него филмът е картина, звук, места за снимки, музика и всички останали компоненти. Много внимателно избира местата. Стреми се да разбере как живеят хората там, защото "само когато нещо те докосне, можеш да го превърнеш във филм".

 

"Не ме интересува изкуството - животът е много по-интересен, той е единственото ми вдъхновение. Не се смятам за артист - правенето на филми е практическо занимание, парадоксално съчетано със стремежа към дълбочина. Ако след 50 години филмите ми развълнуват зрителите, може би ще бъдат изкуство", каза Бела Тар.

 

От 2010 г. той живее в чужбина, защото не приема ограниченията в киното, наложени от правителството. Продължава обаче да е президент на Асоциацията на унгарските кинематографисти и да се бори за правата им, защото все още вярва в демокрацията, свободата, културното многообразие.

 

Трябва да сме такива, каквито сме - с различни езици, култури, произход, история. Това е най-ценното. Трябва да се учим да уважаваме различността - силата ни е в нея, смята Бела Тар. В киното работят различни режисьори, в различни стилове. Няма нужда да се състезават - не можем да ги измерваме кой е по-добър. Ако съм ви развълнувал с филма си, значи съм си свършил работата, ако не - съм се провалил, смята той.

 

"Не съм добър учител, но съм способен да дам шанс на младите режисьори да полетят" - така коментира гостът работата си в основаното от него филмово училище в Сараево, където 55 млади кинематографисти от целия свят слушат лекции на имена като Жулиет Бинош, Тилда Суинтън, Гюс ван Сант и много други.

 

"Не уча младите как да снимат филм - показвам им, както и всеки от другите лектори, как мисля. Уча ги да са свободни, да се наслаждават на това, което правят", каза Бела Тар и допълни, че е ментор на личните проекти на студентите, които предпочита да нарича колеги.

 

Бела Тар е категоричен, че няма да снима повече филми. Предпочита да не отговаря на въпроса защо.