"Безбог" тръгва по кината в София

В отдалечено провинциално градче ни отвежда пълнометражният дебют на Ралица Петрова "Безбог“. Историята проследява съдбата на Гана, която се грижи за възрастни хора с деменция, като междувременно търгува с личните им карти на черния пазар.

По този начин момичето издържа своята майка, с която почти не разговаря. Във връзката с приятел-автомонтьор също не присъства любов – интимността е сведена до пристрастеност към морфин. Като че ли нищо не докосва съвестта на Гана...

Филмът, спечели "Златен леопард“, а от месец май ще бъде представен от авторите си в отбрани филмови салони в София.

Премиерната прожекция ще е на 5 май в Дом на киното, от 19.30. Зрителите ще могат да се срещнат и разговарят с автора на филма, Ралица Петрова и с продуцента, Росица Вълканова.

На 10 май, прожекцията ще е в кино ОДЕОН, от 18.30. Гости на прожекцията ще бъдат режисьорът Ралица Петрова и продуцентът Росица Вълканова.

Прожекцията на 13 май, ще е в Евро Синема, от 18.00. Гости на прожекцията ще бъдат продуцентът Росица Вълканова и художникът на филма Ванина Гелева.

На 16 май „БЕЗБОГ” ще бъде показан в кино Люмиер ЛИДЛ, от 19.00. Гости на прожекцията ще бъдат режисьорът Ралица Петрова и актрисата Ирена Иванова.

На 20 май предстои втора прожекция в Дом на киното, от 19.00. Гост на прожекцията ще бъде режисьорът Ралица Петрова.

На 23 май филмът ще бъде представен в Културен център Г8, от 20.00. Гости на прожекцията ще бъдат режисьорът Ралица Петрова и актрисата Ирена Иванова.

На 26 май предстои още една прожекция в кино ОДЕОН. Гости на прожекцията ще бъдат продуцентът Росица Вълканова и художникът на филма Ванина Гелева.

На 30 май  "Безбог” ще бъде представен на поредна прожекция в Дома на киното, от 19:00. Гост на прожекцията ще бъдe актрисата Ирена Иванова.

За филма Ралица Петрова споделя: "Струва ми се, че непрофесионалният актьор, чийто живот е близък до този на персонажа, придава повече дълбочина на филма. "Безбог" разкрива емоционалната болка на българското общество и за мен беше много важно да покажа как тази болка е изобразена върху лицата на актьорите.

Те са много по-смислени в своето безмълвие в сравнение с това, което щях да изкарам от който и да е актьор или актриса, играещи идеята. Предпочитам да гледам как хората "са”, а не просто как "изглежда, че са”. Разбира се, зависи и от вида история. Тук имаме простичък сюжет и чрез този подход успях да създам повече напрежение".