Фатих Акин - безмилостно жесток в "Златната ръкавица"

  На фона на прочуствени шлагери, възхваляващи любовта и живота, серийният убиец Фриц Хонка (Джонас Даслер) извършва умопомрачаващо жестоките си убийства. Фатих Акин ( "Солино", "С глава в стената", "Храна за душата") ни връща в 70-те години на миналия век в Хамбург, за да представи чудовището, с което са го плашили в детството му. Звярът, живял само на няколко преки от неговата улица.

Истинската история на Хонка – кривоглед мъж с изкривен нос, развалени зъби посещаващ затънтен бар, свърталище на местни пияници "Златната ръкавица" е описана изключително автентично от германския режисьор с турско потекло.

Героят му е реална личност, потресла общността в Хамбург със съдбата си. Привидно кротък, Хонка прибира самотни жени, които волно или не убива, а труповете им отлежават в порутеното му жилище. Акин непринудено отваря вратите към зверствата в дома му. Стените в мрачната стая са облепени с голи жени, но режисьорът вмъква доста социален смисъл в тях. Те са единствените красиви създания, "стъпили" в бърлогата на убиеца - изкусно обрисувана дупка. Вонята, която се разнася от жилището не се дължи на тоалетната в дома му, по-гнусна и от тази в "Трейнспотинг", а от разлагащите се тела зад дъските в стаята.

И макар да споделя в интервю, че от малък е закърмен с хорър филмите, то прочитът на Фатих за случилото се е отвъд познатия жанр. Историята е многопластова. Тя няма да обясни насилието, няма и да го осъди. Ще усетим безпомощността на изоставените - както жертви, така и насилник. Всички в знаковия бар са удавили в некачествен алкохол илюзиите за човешко отношение. Всички искат да променят живота си и никой не може.  А Хонка е непредвидим като живота. Понякога човечен, изключително тих, но след обръщането на няколко шнапса, трудно сдържащ гнева си. Потиснат от външния си вид, от еднообразната работа, от нещо в миналото, което за зрителя остава загатнато, той преживя в местния бар, общува дърварски с пияниците, всеки от които неповторим образ.

Изключителна метаморфоза на младия и привлекателен актьор  Джонас Даслер, който прави може би най-силната роля в живота си. Под силния грим и изкуствената лупа, изкривяваща погледът му, героят изведнъж прищраква. Всяка жена, в близост до него е потенциална жертва -  застаряващите посетителки в бара, еротичната му фантазия (руса касапка), гръцката тийнейджърка, живееща под неговия апартамент, чистачката, която може би харесва. Някои  жени оцеляват, други не. И това не става, заради някакъв коварен план на Хонка, а  просто заради съвсем случайно стекли се обстоятелства. Именно тази неяснота около това коя ще загине и коя ще се спаси привнася още повече настръхналост у зрителя.

Фатих Акин ще ви погнуси, но и същевременно  плени с отразяване на най-отвратителното. Сложността на живота не познава граници. Жертвите са зарязани от близките си, от самия живот и въпреки това смразяващо се борят за жалкото си оцеляване. Споменът от войната живее в повечето от тях, някои са преживели концлагер и пораженията са по лицата, по телата, в душите им, но и в странното упование по блудкавите шлагери, докосващи нещо съхранено в тях.

И въпреки неспестения ужас, Акин вмъква смайващо умело в "Златната ръкавица" и изкусен хумор. Вдъхновен от книгата със същото заглавия от Хайнц Щрунк, режисьорът подхожда с уважение към убиеца, опитващ се дори да си даде шанс, спирайки ( макар и за малко) пиенето. Получила се е внушителна история, която мнозина няма да издържат до края, но онези, които останат ще са впечатлени от начина, по който Фатих описва разпада на обществото. А атмосферата е убийствена. Буквално!

"Златната ръкавица" тръгва в кината от 19 април.