Наградените на София Филм Фест

Композиторът Божидар Петков, създателят на “Сако и Ванцети” Джулиано Монталдо, номинираният пет пъти за “Оскар” Ян Троел и руският режисьор Сергей Соловьов, ще получат наградата на София за приноса си в киното.

„Музиката е магия, която не може да се обясни с думи”, казва за изкуството си авторът на музиката към филмите „Авантаж”, „Мера според мера”, “Откраднати очи”, “Зад кадър” – Божидар Петков.

Когато завършва консерваторията с композиция (Музикалната академия в Краков-Полша, 1965), той дори не подозира, че някой ден ще се занимава с кино и се насочва към камерна и симфонична, така наречената сериозна музика.

Завоят в творческия му път предопределя запознанството с режисьора Георги Дюлгеров, който още през 1974 г. кани Петков да напише музиката за първия му филм.

В биографията му се открояват още „Черната лястовица”, „Всичко от нула”, „Пантелей” и др. В историята на най-новото ни кино от Божидар Петков е подписана и музиката към филми като “Сирна неделя”, „Съдбата като плъх”, „Лист отбрулен”, „Единствената история, която Хемингуей не описа”.

Още като студент италианският кино, документален и оперен режисьор Джулиано Монталдо получава роля във филма на Карло Лизани „Внимание бандити” (1950).

По-късно той става асистент-режисьор на Лидзани, както и на Джило Понтекорво, Серджо Лионе, Франческо Роси.

През 1960 г. дебютира като режисьор с „Лов на гълъби”, включен в състезателната програма на фестивала във Венеция, филм за партизанската съпротива. През 1964 г. младият тогава режисьор снима “La Moglie Svedese”, епизод от филма “Extraconiugale”.

С втория си филм – „Безразсъдно” (за икономическия бум в Италия), Монталдо печели специалната награда на журито в Берлин през 1965 г. През същата година режисира и втората част от шедьовъра на Понтекорво – „Битката за Алжир”.

След като снима за „Парамаунт” „Големият удар” (1967, в който играят международните звезди Едуард Дж. Робинсън, Клаус Кински и Джанет Лий), и гангстерския „Маккейн Картечницата” (1969), известният режисьор се завръща в Италия, за да снима “Бог с нас” (1969), „Сако и Ванцети”  и „Джордано Бруно” (1973).

Тези филми получават голямо признание на различни международни кино фестивали.

Следващият гост на феста, който ще вземе награда е шведският режисьор Ян Троел, който е номиниран за 5 награди Оскар през 1973 г.

Тогава той се бори за награда в категориите за най-добър режисьор и най-добър сценарий, за филма „Емигранти” с Макс фон Сюдов и Лив Улман.

Още през 1968 г. Ян Троел печели „Златна мечка” и още четири награди от Берлинале за един от най-важните шведски филми в киното - „Who saw him die”.

Черно-белият филм, разказващ историята на един либерален учител, който се бори с социалните клишета, предхожда успеха му с „Емигранти”.

„Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивали Сергей Соловьов, който също ще получи и Наградата на София за приноса си в кино изкуството.

Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студиата на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма „Семейно щастие” („Семейное счастье”) по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.

Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e „нежната възраст” от 12 до 25 години.

На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му: „Сто дни след детството” (1975 г., носител на „Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), „Спасител” (1980 г., отличен с диплом от фестивала във Венеция), „Наследници по права линия” (1982 г.), както и „Чуждата, бялата и сипаничавата” (1986 г., носител на Голямата награда на журито във Венеция).

От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите „Три песни за родината” – „АССА” (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиян), „Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта” (1989 г.) и „Дом под звездите” (1991 г.).

През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми - поколенческата драма „Нежна възраст”.

Миналата година той завърши екранизацията на „Анна Каренина” (двучасов игрален филм и 5-сериен телевизионен вариант), както и „2-АССА-2” (сюжетно свързано с киноадаптацията на „Анна Каренина” продължение на популярния „АССА”).