Федерико Фелини - некоронованият крал на киното

от kastel.blog.bg

На 20 януари преди 90 години се е родил великият италиански режисьор Федерико Фелини. Некоронованият крал на киното!

За своето творчество той често споделял, че най-щастливите моменти в живота му са свързани с правенето на кино. „Да снимам филми за мен е все едно да обичам”.

За филма си „Амаркорд” (1975) той бе номиниран за четвърти път за наградата „Оскар” в категорията най-добър режисьор, но остана без престижното отличие, както и в случаите с предишните му номинации в тази категория за филмите „Сладък живот” (1960), „Осем и половина” (1963) и „Сатирикон”.

През 1976-та го изпревари Милош Форман с „Полет над кукувиче гнездо”. Но „Амаркорд” все пак бе удостоен с „Оскар” за най-добър неанглоезичен филм.

Едва ли може да се твърди, че Фелини е бил ощетяван приживе, само защото Американската академия за киноизкуство не е оценила по достойнство режисьорското му майсторство.

Все пак малко преди да почине, той бе удостоен с почетен "Оскар" (виж видео!) за своето творчество. А иначе е получил общо 51 големи отличия, включително „Златна палма” от Кан за „Сладък живот” и „Златен лъв” от Венеция (1985) за цялостно творчество.

Но едва ли има отличие, с което може да се измери огромния принос на този гениален кинематографист за развитието на седмото изкуство, превърнато от него в приказна машина на времето, чрез която непрестанно се връщаше в своето детство.

Неслучайно един от най-ярките му филми е озаглавен "Амаркорд", което в превод означава „Спомням си”.

Удивително е как пределно личните филми на Фелини бяха толкова обичани и понятни за зрителите от целия свят!

Нещо, което не бихме могли да кажем за киното на Тарковски или Бергман, например.

Ако се вгледаме в тях няма как да не се съгласим, че на практика почти цялото творчество на италианския майстор е непрестанно завръщане в детството. През целия си живот той се опитваше да избяга от реалността в света на детските си фантазии…

"Когато бях на седем години, – спомня си той - родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно потресен от клоуните. Не разбирах, кои са.

Но имах странното чувство, че са ме очаквали. А после бях очарован от цирковото шествие по улиците на Римини. За мен, циркаджиите бяха едно голямо, дружно семейство.

Оттогава връзката ми с цирка е много здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах усещането, че съм си у дома. Като малък още не знаех, че животът ми ще протече именно в цирка. Защото какво друго е киното, ако не цирк… карнавал… шутовщина".

Независимо, че беше интелектуалец, Фелини винаги е твърдял, че не е чел нищо по-сериозно от "Тримата мускетари" и за да поддържа тази легенда - често криел книгата, която четял, ако някой внезапно влезе в стаята му.

Даже и в отношенията с жените винаги си е оставал дете. И само гениалната актриса Джулиета Мазина успява да го разбере. "

Вижте още