Черният уикенд, който промени Формула 1

12 май 1990 година. Аертон Сена празнува 30-та си юбилейна победа във Формула 1 на пистата в Монте Карло. През кариерата си, която завършва трагично на 1 май 1994 година, той печели 41 победи и 3 световни титли. Снимка: БТА

1 / 23

На днешния 1 май светът на автомобилните спортове отбелязва една трагична годишнина. Точно преди 20 години на пистата "Имола" загина един от най-добрите и обичани пилоти във Формула 1 за всички времена – легендарният бразилец Аертон Сена.

За сезон 1994 година трикратният световен шампион с Макларън напуска отбора и преминава в Уилямс, където замества не кой да е, а големият си съперник и някогашен съотборник Ален Прост. Шампионатът обаче не тръгва добре за Сена, който не успява да финишира в първите две състезания от сезона. Пристига в Сан Марино с надеждата, че от тук ще започне неговия сезон. Уви, съдбата е решила друго.

Нещата в състезателния уикенд не тръгват добре още в началото, когато в петък младокът Рубенс Барикело претърпява сериозен инцидент, след като болидът му се удря силно в оградата и предпазните гуми. Барикело е със счупване на ръката и не може да се състезава. Вследствие на удара за кратко изпада в безсъзнание.

С неговата катастрофа обаче нещастията на "Имола" не свършват, а напротив – едва сега започват.

В събота се провежда втората квалификационна сесия, която завършва по жесток начин. Австрийският новобранец Роланд Раценбергер, който до този момент има едва 2 старта във Формула 1, умира в тежка катастрофа по време на квалификациите, разбивайки се с близо 300 км/ч в стената на излизане от десен завой. Квалификацията е прекъсната, а малко по-късно лекарите в болницата обявяват смъртта на 33-годишния австриец. Това е първият фатален инцидент във Формула 1 от 12 години след смъртта на италианеца Рикардо Палети през 1982 година.

Всички пилоти за разстроени от смъртта на Раценбергер. По-късно в своите мемоари главният лекар на Формула 1 Сид Уоткинс пише, че Аертон Сена се е разплакал на рамото му, научавайки новината. Уоткинс се опитва да убеди Сена да не се състезава на следващия ден в това състояние. "Какво друго трябва да направиш? Ти си трикратен световен шампион и си наистина най-бързият пилот. Откажи се и нека да отидем на риболов“, пише Сид в своите мемоари.

Въпреки всичко Сена е непреклонен: "Аз трябва да продължа".

На следващия ден Сена застава на първата позиция на старта. До него е младият Михаел Шумахер, който печели първите 2 състезания от сезона и се очертава като фаворит за титлата, която накрая на сезона печели.

Състезанието започва и Сена запазва първото си място пред Шумахер, но заради катастрофа на пистата излиза кола за сигурност.

След като състезанието е рестартирано, Сена вдига оборотите и дори прави най-бърза обиколка. Минути по-късно бразилецът влиза в завоя Тамбурело с висока скорост, колата му излита от пистата и се удря в бетонна стена със скорост от над 200 км/ч.

Гледката е ужасяваща, вдигат се червени флагове – състезанието е прекратено. Лекарите вадят Сена от смазаната кола и се опитват да му помогнат. Аертон е качен в хеликоптер и откаран в болницата „Маджоре" в Болоня. Целият свят застива в очакване на новини.

В крайна сметка състезанието продължава и Михаел Шумахер записва третата си победа от три старта през сезона. Никола Ларини и Мика Хакинен се нареждат съответно на второ и трето място, но на никой не му е до празнуване.

След няколко часа от болницата в Болоня официално обявяват смъртта на Аертон Сена. Лекарите съобщават, че край него са намерили в болида са открили и австрийския флаг, който Сена е смятал да развее на подиума в памет на загиналия ден по-рано Роланд Раценбергер.

Няколко дни по-късно Аертон Сена е погребан с почести в родната Бразилия, като над 1 милион души се стичат да му отдадат последна почит. Неговата смърт е последният фатален инцидент във Формула 1 досега.