Международен конкурс

Последното лято на дет­ството, Аржентина – Испания – Фран­ция, 2009, 93’, Реж. Хулия Соломоноф

Ла Бойита е моторизирано приспособление, което прите­жава магическата способност да плава – нещо като домашна амфибия и средство за спасение за Хорхелина, която навлиза в юношеството. Когато заминава с татко си в провинцията за вакан­цията, тя се запознава с връстни­ка си Марио, който предизвиква в нея чувства, с които тя не знае как да се справи.

Докато яздят един ден заедно, Хорхелина за­белязва петна от кръв по седло­то и по панталоните на Марио. Тя се чуди какво да каже. Марио пък усеща, че не е като останали­те момчета. След това откритие момичето помага на момчето да се самоопознае и да приеме сек­суалността си.

Добре разказан и изигран филм. Соломоноф притежава необходимата чувствителност, за да подходи с лекота към вре­мето на юношеството, а творбата ù демонстрира и безпогрешно техническо майсторство. Соло­моноф подхожда спокойно към противоречията между град­ските хора и провинциалисти­те, предубежденията, които са налице дори в спокойни време­на, дребните недоразумения и вражди и преди всичко към те­мата за сексуалното пробужда­не. Режисьорката не акцентира допълнително върху ситуациите, като се пази от игра с емоциите ни и разчита на експресивността на младата Гуадалупе Алонсо. „Последното лято на детството” е честен, изпълнен с достойнство и добре заснет филм.

Хулия Соломоноф (родена в Буенос Айрес) е аржентинска ак­триса, продуцентка, сценаристка и режисьорка. В момента живее и работи в Ню Йорк, където и пре­подава в Колумбийския универ­ситет. Късометражните ù филми получават отличия от Гилдия­та на режисьорите в Америка, ФИПРЕССИ, Ню Лайн Синема и Фонда на Милош Форман, а „Сиеста” е номиниран за „Оскар” в категорията си. Соломоноф е работила и по „Мотоциклетните дневници” (2004) като асистент-режисьор на Валтер Салес.
Днес, 11.00 ч.
Дом на киното