BGONAIR Live
В развитие Путин, Си и Тръмп на една маса, ражда ли се новия Световен ред?

Европа отстъпи пред натиска на петролната индустрия: Правилата за метана се отлагат до 2029 г.

ЕС разчита на САЩ и за между една трета и половината от своя внос на дизел

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Членовете на Европейския парламент (ЕП) и правителствата на страните от ЕС се споразумяха да отложат с две години ключовите изисквания за емисиите на метан на фона на натиска от страна на индустрията за изкопаеми горива и нарастващите опасения относно енергийната сигурност и достъпността на енергията, пише Euronews. Правилата на ЕС за емисиите на метан ще бъдат отложени с две години, до 2029 г., съгласно споразумение, сключено между евродепутатите и правителствата на страните от ЕС, което критиците осъдиха като поредната отстъпка пред нефтената и газовата индустрия за сметка на климатичните амбиции на блока. Правилата на ЕС за метана, приети за първи път през 2024 г., изискват чуждестранните доставчици да предоставят информация за емисиите на метан, свързани с нефта, газа и въглищата, които продават на европейските купувачи.

Отлагането бележи поредно отстъпление от климатичните ангажименти на ЕС, тъй като правителствата дават приоритет на енергийната сигурност, индустриалната конкурентоспособност и достъпността на цените пред бързото прилагане на зеленото законодателство. Страните от ЕС посочиха високите и колебаещи се цени на петрола и газа, съчетани с потенциални прекъсвания в доставките, причинени от американско-израелската война срещу Иран, за да оправдаят отлагането на правилата. Политическата битка около отлагането разкри сложните отношения между център-дясното в ЕС и традиционните му съюзници в борбата за климата. През октомври Европейската народна партия (ЕНП) – най-голямата политическа група в Парламента – наложи отлагане с три години, като спечели подкрепата на крайнодесните депутати, след като преговорите със социалистите и либералите се провалиха. Предложението беше прието с 341 гласа "за" и 225 "против".

Зелените обвиниха консерваторите, че са обединили сили с крайната десница, за да отслабят климатичните правила и да защитят интересите на индустрията на изкопаемите горива. ЕНП обаче изтъкна, че първоначалният график е бил нереалистичен и е рискувал да постави европейските производители и вносители в неизгодно положение.

Компромисът от четвъртък намалява искането на Парламента за тригодишно отлагане до две години, но все пак надхвърля първоначалното предложение на Комисията и едногодишното отлагане, подкрепено от правителствата на ЕС. Евродепутатът Димитрис Циодрас (ЕПП/Гърция), преговарящ от страна на Парламента в Комисията по околната среда, заяви, че приоритетът на ЕПП е да гарантира енергийна сигурност, достъпни цени и промишлена конкурентоспособност, успоредно с ангажиментите за намаляване на емисиите на метан.

Първият заместник-министър-председател на Чехия и министър на промишлеността и търговията Карел Хавличек заяви, че споразумението ще предотврати по-нататъшно покачване на цените на петрола и газа.

"Това е възможно. Когато се обединим и проявим решителност, можем да променим дори това, което изглеждаше невъзможно. Чешката република, която привлече на своя страна още 19 държави, постигна голям успех в ЕС", заяви Хавличек на X.

Намесата на Макрон и натискът от страна на САЩ

Усилията за отлагане на правилата набраха скорост и извън Европейския парламент. Френският президент Еманюел Макрон изпрати писмо до председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен през септември с призив за отлагане на правилата за метана, като изтъкна, че ЕС не бива да отслабва собствения си производствен капацитет в момент на нарастваща енергийна несигурност. Преди това Париж подкрепяше по-решителни мерки за ограничаване на емисиите на метан, но се присъедини към правителствата и индустриалните групи, които твърдят, че правилата биха затруднили осигуряването на доставки на нефт и газ в период на пазарни сътресения.

Съединените щати, най-големият доставчик на втечнен природен газ (LNG) за Европа, също многократно са критикували законодателството на ЕС, като предупреждават, че изискванията му биха могли да създадат допълнителни разходи и да затруднят износа към пазара на ЕС.

ЕС разчита на САЩ и за между една трета и половината от своя внос на дизел (около 180 000 барела на ден). Натискът идва на фона на това, че войната между САЩ и Израел срещу Иран наруши корабоплаването през критично важния пролив Хормуз и засили опасенията относно зависимостта на блока от вносни изкопаеми горива. Аргументът обаче, че отлагането на правилата за метана ще защити доставките и ще понижи цените, остава оспорван. Правилата не забраняват вноса на изкопаеми горива, които не отговарят на стандартите на ЕС. Първоначалните изисквания се фокусират върху мониторинг и отчитане на емисиите, което позволява на блока да получава информация за замърсяването, генерирано при производството на внесената енергия. Екологични групи и експерти поставят под съмнение дали отлагането на тези задължения ще доведе до някаква значима промяна в цените на енергията или в наличността на доставките.

Още едно изпитание за "Зеления договор"

Метанът е отговорен за около 30 % от глобалното затопляне и е значително по-мощен от CO₂ в краткосрочен план. Намаляването на емисиите от производството на изкопаеми горива се счита за един от най-бързите начини за забавяне на глобалното затопляне. Съгласно споразумението, постигнато в четвъртък през нощта между правителствата на ЕС и Европейския парламент, вносителите на суров нефт, природен газ и въглища ще имат срок до 1 януари 2029 г. да се съобразят с изискванията за мониторинг, отчитане и проверка, вместо първоначалния краен срок януари 2027 г. Споразумението също така отлага с две години задълженията за отчитане на интензивността на метановите емисии както за европейските производители, така и за вносителите – до август 2030 г. Временното споразумение все още се нуждае от официално одобрение от страна на Европейския парламент и Съвета, което се очаква до края на годината.

Франсоа-Режис Мутон де Лосталот, управляващ директор на лобистката група "Международна асоциация на производителите на нефт и газ" (IOGP) Европа, описа отлагането като "определено подобрение" в сравнение с предложението на Комисията. Законодателите на ЕС и климатолозите вече определиха метана като "лесно постижима цел", тъй като той осигурява бързо и евтино намаляване на глобалното затопляне в краткосрочен план чрез използване на съществуващите технологии.

Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), заяви, че метанът е вторият по големина фактор за глобалното затопляне след CO2 и предупреди, че намаляването на емисиите му "е нашата аварийна спирачка за забавяне на затоплянето". Екологичните активисти твърдят, че продължителното забавяне ще отслаби климатичните цели, като критикуват Брюксел за усилията му да смекчи други части от климатичната си програма, включително пазара на въглеродни квоти на ЕС, правилата за декарбонизация на промишлеността и емисиите на CO2 от автомобилите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Новини
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата