Международен конкурс

Момичетата от мола, Полша, 2009, 82’, Реж. Катажина Росланиец

Новото момиче в училище Алиция (Анна Качмарчик) е аб­солютен аутсайдер. Тя е незабе­лежима, консервативно облечена тийнейджърка, която става обект на подигравки от групата на готи­ните и преждевременно развити нейни съученички.

Груби, войн­ствени, наперени и безстрашни, тези 14-годишни момичета пре­връщат живота на Алиция в ис­тински ад. С течение на времето обаче те решават да я поканят в групата си, но посвещаването никак не е лесно. Алиция скоро разбира защо новите ù приятел­ки са толкова модерни и стил­ни – тя висят в различни молове след училище и предлагат орални ласки срещу заплащане на непо­знати мъже. С парите си купуват модни парцалки и мобилни теле­фони. Какво ще предпочете Али­ция – да стане една от групата, като започне да прави същото, или да върви по собствен път?

Тежка, безкомпромисна и ре­шителна реалистична творба. На места стряскащо агресивен, на други – нежен и романтичен, филмът на Катажина Росланиец прави непоколебима дисекция на съвременното полско общество. Режисьорката демонстрира за­блудите на дълбоко обърканото и най-вероятно повредено поколение, което е израсло изцяло в демократична Полша след пада­нето на комунизма. Очевидно е, че Росланиец добре познава те­мата си и във филма ù няма нито една фалшива нотка.

Катажина Рос­ланиец е родена през 1980 г. За­вършила е иконо­мика в Университета на Гданск, кинорежисура във Варшавското киноучилище и курс по игрално кино във Филмовото училище на Анджей Вайда. “Момичетата от мола” е дебютът ù като режисьор в игралното кино и се основава на късометражния ù филм със също­то заглавие.
Днес, 13.30 ч.
Дом на киното

Източни пиеси, България - Швеция, 2009, 89’, Реж. Камен Калев

Двама братя, изгубили връзка помежду си, внезапно са изпра­вени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. Георги, отскоро член на неонацистка групировка, участва в сблъсък, докато Ицо е страничен наблюда­тел и успява да спаси едно турско семейство. От Георги се очаква активно участие в по-големи ак­ции и той поставя под съмнение ангажираността си в групировка­та, докато Ицо си задава въпроса дали красивото турско момиче, спасено от него, не би моглo да го спаси от тъжния му живот в София. Единственият начин двамата братя да разберат какво всъщност искат от живота си е да открият отново път към себе си и към другия.

Тихото отчаяние на душите, останали без посока, може да се превърне в тягостен сюжет в ръ­цете на по-неталантлив новак, но “Източни пиеси” е честно и уме­ло заснето размишление за тър­сенето на вътрешни и външни опори. Режисьорът и сценарист има добър усет за диалога и наси­ща с лишена от сантименталност топлота тази лична история, като в резултат прави забележителен дебют, завършващ с изненадва­ща нотка на надежда. И двамата братя са нагазили дълбоко в ек­зистенциалната самота, но Ицо излъчва много по-силно, че е из­губен и объркан. Може би това се дължи на факта, че животът на дебютанта непрофесионален актьор Христов е в основата на сценария и много от детайлите са реално случили му се неща. Но филмът не може да бъде сбъркан с документален благодарение на чувствителността на Калев, ком­бинирана с достоверен и естест­вен диалог.

Камен Калев е роден в Бургас, България, през 1975 г. Завършва киноучилището “Фемис” в Париж през 2002 г. Късометражните му филми “Орфей” и “Maltonius Olbren” са представени и отли­чени на световни фестивали, сред които тези в Берлин, Клер­мон Феран, Ню Йорк, Локарно, Стокхолм. Късометражният му филм “Върнете заека” (със съ­режисьор Д. Митовски) е в със­тезателната програма на Кан през 2005 г. Две години по-къс­но последният му засега късо­метражен филм “Лошият заек” (със сърежисьор Д. Митовски) е селектиран за Международна­та седмица на критиката в Кан. Камен Калев е режисирал и над 60 реклами, както и музикални видеоклипове.
Днес, 16.00 ч. Дом на киното