Аз наистина се наслаждавам на процеса "създаване на филм"

Катажина Росланиец е пол­ски режисьор. Тя пристигна на София Филм Фест, не само за да представи новия си филм „Мо­мичетата от мола”, включен в международния конкурс, но и за да представи бъдещия си проект по време на тазгодишното изда­ние на „София Мийтингс”

Защо избрахте заглавието „Момичетата от мола” за ва­шия дебютен пълнометражен филм?

Не се наложи да избирам. Ко­гато видях телевизионен репор­таж за 13-годишно момиче, което все още няма мобилен телефон, и нейната приятелка я окуражава да си намери спонсор в един мол, вече знаех, че трябва да направя филм по този сюжет. Може би не е кой знае какъв проблем, пък и не е кой знае колко оригинално млади момичета да търсят такъв начин на финансиране, но не и когато виждаш пред себе си девойка, ко­ято не смята ситуацията за про­блемна. Шокиращо е да разбереш, че тя просто си казва: „Добре, явно така трябва да постъпя!” След като гледах репортажа, реших да започна собствено документално проучване. Прекарах шест месеца в търсене на такъв тип момичета, като обикалях моловете, учили­щата, целия град… Регистрирах се буквално във всеки уебсайт, в кой­то общуват младите хора.

„Момичетата от мола” е ис­тория за проблемите на труд­ната тийнейджърска възраст, или има и нещо друго...?

Един от главните персонажи, Милена, казва в началото на фил­ма „Любовта в днешно време не съществува. По-добре да се купо­нясва и да не се вземат нещата на сериозно”. Тя наистина вярва в това твърдение, филмът е за тази вяра. Това е филм за мечтата да се разполага с достатъчно пари, защото само те „оправят” нещата. Ако имаш ценни неща, се чувст­ваш добре, ако имаш хора около себе си, също се чувстваш до­бре, липсва идеята да си с някого просто така, заради самия него. Гаджето ти трябва да е с модерен автомобил и готина работа. Това е филм за липсата на морал и изкривената ценностна система. Това не е характерно само за мла­дите хора – откъде да научат какво е важно в живота, ако не могат да го видят в примера на родителите си, ако не са научени какво трябва да ценят...

Дали съвременните поляци се интересуват от проблемите на миналото, или по-скоро гледат към бъдещето?

Не съм сигурна, защото си ми­слех, че се интересуват само от бъ­дещето, и то не точно от него, а от реалността „тук и сега”, но проме­них мнението си след филмовия фестивал в Полша, където сюже­тите на повечето филми бяха фо­кусирани в миналото. Това бяха творби, създадени от млади хора - дебюти или втори филми. Но какво всъщност е важно? Хората искат да видят именно тези фил­ми и ходят на кино. Може би този факт отговаря на въпроса ви.
Разкажете повече за рабо­тата по филма - кастинг, мон­таж, производство, коя беше най-трудната част от проце­са?
Най-важното в този процес беше кастингът, защото наистина е трудно да се намери един страхо­тен тийнейджър, а представете си какво става, ако трябва да намери­те четири момичета и едно момче! Това беше истинска лудост. Отне ми 3 месеца, видях хиляда души. След като открих моите актриси, започнах да работя с тях. Среща­хме се и понякога работехме по сцените, друг път само си говорех­ме. Не мога да кажа, че беше труд­но или че се колебаех - беше хубаво и въобще цялостната ми работата беше страхотно изживяване, защо­то аз наистина се наслаждавам на процеса „създаване на филм”.

Какъв е следващият ви про­ект в киното?

Следващият ми проект, който ще представя на Sofia Meetings, е своеобразен отговор на „Момиче­тата от мола” и на репликата, че „Любовта не съществува в наши дни”. Героинята ми е права, за­щото днешните тийнейджъри са неспособни да обичат, но съвсем парадоксално в същото време от­чаяно търсят истинската любов. Не могат да я познаят и затова подхващат краткотрайни връзки и се оставят да ги носи течението – трябва да имат колкото се може повече приятели във Facebook, двама най-добри приятели и не на последно място – гадже! Само за да не изостанат от другите. Загла­вието на втория ми филм е “Baby blues”. Това е историята на Ната­лия, която става майка на 17 годи­ни само защото това е най-лесният начин да имаш някого, когото да обичаш и който да те обича. Вече не се налага да моли майка си да я прегръща, но и не смята, че на всяка цена трябва да бъде заедно с гаджето си Куба.