Европа трябва да даде шанс на талантите да станат видими

Какви са тенденции­те в развитието на съ­временното европей­ско кино?

Има тотална амери­канизация на филмите. Правят се много филми, но голяма част от тях са повърхностни, направе­ни с високо техническо майсторство. По принцип публиката навсякъде в Ев­ропа вече е завладяна от големите американски ка­сови блокбастъри. И днес в Европа също започнаха да се правят такъв тип фил­ми, но все пак съществува и авторско кино, което е финансирано от държава­та. Не можем да се оставим под властта на законите на капитализма, без да има някакво законодателство. В Европа трябва да се раз­вие политика, която да подпомага малките филми на малките страни, за да може всяка една държава да представи своята кул­тура и специфичността на своя език. Голяма част от тези филми просто не се разпространяват, но ва­жното е, че съществуват. Бих искал да напомня, че филмът на Кристиан Мунджиу спечели „Злат­на палма” в Кан. Всичко е възможно. И Европа е бъ­дещето на възможностите.

Кои са каналите на разпространение на независимо кино в ев­ропейската киномре­жа?

Най-важна е мрежата от кина „Европа Синемас”, в които са включени 60 про­цента от общия брой ки­носалони в Европа. Всяка страна трябва да започне със завладяване на собстве­ната си територия и трябва да се започне първо с това румънското кино да върне гордостта на румънците, българското кино да вър­не гордостта на българите. Европа – това е общност на различни националности и те са нейното богатство. Не трябва да се стремим към Европа, в която всеки при­лича на другите; трябва да работим за Европа, която е общност от идентично­сти. Необходимо е дори и в най-малките държави зрителите да приличат на френски буржоа, който ве­черя в хубав ресторант и му задават въпрос: „Какво би­хте предпочели – италиан­ска, испанска, френска или английска кухня?” Всеки европеец трябва да има възможност да направи сам този избор. По същия начин и зрителите – дали ще бъде той румънец, бъл­гарин или испанец, трябва да има право на този избор, не би трябвало да се „хра­ни” само с „Макдоналдс” и „Кока-Кола”.

Какви са вашите лични критерии, кога­то гледате един филм за селекция?

Не съществува няка­къв обективен критерии. Просто един филм или ви харесва и ви завладява, или не. И ако той ви завла­дее, просто имате желание да го покажете пред други хора. А специално за Кан има едно изискване – да не е участвал в други фес­тивали, но това не е истин­ски критерий.

Киното днес трябва ли да бъде само заба­вление или е важно да има и социална роля?

Киното има две роли, които не се изключват взаимно - от една страна, може да бъде развлечение, защото това е начин за ко­лективно забавление, но в същото време би трябвало да играе и социална роля. И е нужно поне да ни на­кара да се замислим за све­та, в който живеем. Двете неща се допълват.