Киното днес - големите майстори

Антихрист, Дания-Германия-Франция-Шве­ция-Италия-Полшa, 2009, 104’ , Реж. Ларс фон Триер

Мъж и жена правят секс, до­като в съседната стая малкото им дете пада от прозореца и умира. Мъката на майката я отвежда в болница, но бащата, който е психотерапевт, я връща у дома, решен сам да лекува депресията ù. Двамата заминават за изоли­раната си планинска хижа, на­речена „Едем”, за да се изправят заедно пред страховете на съпру­гата. Предишното лято в „Едем” обаче се е случило нещо тайн­ствено. Заснет в четири глави с пролог и епилог, филмът показ­ва сцени на похот и насилие, до­като мъжът и жената разкриват тъмната страна на собствената си природа и на тази, която за­почва извън вратата на хижата. Ларс фон Триер нарича Антих­рист „най-важния филм в карие­рата ми” и прави паралел между него и мрачния шведски драма­тург Аугуст Стриндберг. Очевид­но датският режисьор работи изцяло на символно ниво в най-новото си произведение, подоб­но на Стриндберг в последните си години, но киносредата неиз­бежно носи със себе си, подобно на албатрос, тежкия заряд на реализма. Фон Триер също така споделя, че е страдал от тежка депресия по време на снимки­те и вероятно тя е повлияла на цялостното тягостно усещане, с което филмът е пропит. Главният му герой, вероятно като своя създател, се бори да запази раз­съдъка си и да остане рацио­нално човешко същество в един толкова често ирационален свят. Най-успешната тематична кон­фронтация е между неговия кре­хък разум и неконтролируемите сили на емоциите и необясни­мите мистерии, които в крайна сметка печелят битката.

Ларс фон Триер

Датски режисьор, роден през 1956 г. в Копенхаген. Завършва Нацио­налната филмова академия през 1983 г. Заснел е над 50 рекламни филма и виде­оспота. През 1995 г. заедно със своя приятел и колега Томас Винтерберг написва манифеста “Догма ’95”. Носител на голямата награда за технически постиже­ния в Кан още с първия си филм „Елемент на престъплението”. На Лазурния бряг той печели още наградата на журито за Европа, голямата награда на журито за „Порейки вълните” и “Златна палма” за „Танцьорка в мрака”. Филмите му са отличавани и на редица други реномирани све­товни фестивали.
Днес, 20.00 ч.
Кино Люмиер

Сън, Южна Корея, 2008, 95’, Реж. Ким Ки-Дук

Джин се събужда една нощ, след като е сънувал, че предиз­виква катастрофа на път за би­вшата си приятелка. Той отива на мястото от съня, където наистина се е случила такава катастрофа. Джин проследява полицаите до дома на заподозряната Ран, коя­то отрича да е блъснала другата кола и да е избягала, защото по това време е спяла. Джин обясня­ва съня си на полицаите и моли да бъде арестуван. Но те решават, че е луд и отвеждат със себе си Ран.

Следвайки я, Джин скоро от­крива, че всички негови сънища се въплъщават в живота ù, но… докато тя самата ходи на сън. “Сън” носи отличителните черти на филм на Ким Ки-Дук. Налице са странният любовен триъгъл­ник (или поне четириъгълник) и невъзможното бягство от за­твора от “Стик No. 3”, гротеск­ните сцени на самонараняване и необуздано ирационалните и променящи гледната точка фи­нални сцени от “Островът”, както и присъствието на будистка ста­туя, която спокойно наблюдава случващото се, както в “Пролет, лято, есен, зима… и пролет”.

Раз­личното тук е бъбривостта на диалога, идваща от режисьор, известен по-скоро с безмълвните си герои. Дори в това отношение обаче Ким Ки-Дук използва ези­ка, за да подчертае бездната на общуването, която съществува между драматичните му персона­жи – Джин и Ран говорят много, но Джин използва японски, а Ран и другите герои се изразяват само на корейски. Въпреки заглавието обаче, това е филм за хлъзгавата природа на реалността и за си­лата на самопожертвователната любов, която възвръща баланса и ражда промяна в иначе заключения в повтарящия се модел на разделени и объркани човешки същества свят.

Ким Ки-Дук

Южнокорейски режисьор, роден през 1960 г. в Бун­ва. Учи изящни изкуства в Париж. Преди да дебютира като режисьор през 1996 г., работи като сценарист. Ким Ки-Дук е режи­сьор от рядък вид. Този самоук кинотворец доби световна попу­лярност с внушителна поредица от творби, характеризиращи се със силната си антикомерсиална естетика. През 2004 г. той без­спорно бе фестивален режисьор № 1, след като бе отличен с при­зовете за режисура в Берлин (за “Самарянката”) и Венеция (за “Стик № 3”).
Днес, 22.15 ч.
Кино Люмиер