“Дори и да си от Марс, няма значение, ако филмът ти не е добър!”

Камен Калев е българ­ското име в междуна­родния конкурс на София Филм Фест. Режисьорът на “Източни пиеси” доле­тя специално от Франция, където преди дни филмът тръгна на голям екран.

С какво София Мий­тингс ти помогна в про­дуцираното на филма “Източни пиеси” и в намирането на парт­ньори?

София Мийтингс става все по-сериозна платформа днес. Преди около 2 години лично Мира Сталева пома­гаше конкретно на филма във всякакви варианти – с идея в Турция как да сни­маме, къде да го изпра­тим, с кого да говорим и да се срещнем и т.н. На мен Мира ми казваше кой кой е, къде какво се случва и това беше началото на на­шия проект – ние за първи път пийчвахме (т. е. пред­ставяхме проекта) и разби­рахме какво е това копро­дуцентски пазар. И в това отношение, въпреки че тогава Мира Сталева ни по­могна персонално, мога да кажа, че София Мийтингс еволюира и се превърна в място, на което се предста­вят много съществени про­екти, съвременни автори и най-вече хора от индустри­ята, които виждаш в Бер­лин и в Кан – тези същите хора идват и тук.

И според мен именно София Мий­тингс е порталът, който свързва киното от региона със западните партньори, с всичките представители – от Евроимаж, до различни филмови фондове. Всички програматори на фестива­ли вече считат София като място, откъдето трябва да минеш, защото там ще ви­диш какво се случва в ре­гиона, както и в Сараево. Конкретно за “Източни пиеси”, освен всички общи информации, които на мен ми трябваха, за да пози­ционираме някак си фил­ма, чрез този портал стана връзката със Сараево.

Това е една особена ра­дост – най-накрая да си вкъщи, на състезанието в София. След 10 месеца обиколка и ужасно много чужди фестивали да си на фестивал на родна земя е много яко. Да не говорим, че журито е супер яко и председателят е основате­лят на 15-дневката на ре­жисьорите в Кан и за мен си става един много хубав завършек. Или поне лично за мен е така – след София Филм Фест има още фести­вали, но аз мисля да не ходя на повече фестивали.
Но за да ни селектират в този конкурс, имахме шанс, че новите български филми не бяха завършени. Стефан Китанов взе “Из­точни пиеси” да представя България с него и ние сме много доволни.

Само преди няколко дни “Източни пиеси” тръгна по кината във Франция? Това е стра­хотен успех, кажи как­во се случи там?

Във Франция премиера­та на “Източни пиеси” се превърна в събитието на седмицата, филмът е фа­ворит на няколко много престижни специализи­рани издания като филм на седмицата от всички 17 филма, които тръгват пре­миерно. “Източни пиеси” е само с 20 копия във Фран­ция. В сравнение с “Пророк” на Жак Одиар, който има 600, нашите са много малко. “Източни пиеси” е в графа­та за авторски чуждоезични филми, но е със същия брой копия като новия филм на Такеши Китано – в Париж и той има 5 копия, и ние има­ме 5 копия. “Източни пиеси” излиза едновременно в 16 града. И реакции имаше още първия ден, имаме много позитивни критики в мест­ните издания – в Телерема, който е техният културен гайд с тираж 300 000, на­шият филм е с най-дългата и добра рецензия в секцията за кино. В “Кайе дьо Синема” за “Източни пиеси” има пуб­ликация на две страници. Аз много се радвам, че филмът е един от фаворитите сред тези 17 филма, заедно с филмите на режисьори като Ким Ки Дук, Атом Егоян.

А ти съзираш ли някак­ва връзка между това, че ти си учил във Франция и тези позитивни реакции към “Източни пиеси” там?

Там зрителите основно гледат филма. Ако той не се харесва, дори и да си от Марс, няма значение, ако филмът ти не е добър. Ху­баво е, че “Източни пиеси” излиза във Франция, където има много добра мрежа за разпространение, има зри­тели, има критика, има сре­да и че именни там нашият филм ще бъде видян, ще бъде забелязан един бъл­гарски филм. И хората отбе­лязват този факт – че могат да гледат български филм, и споменават, че през юни ще излезе още един български филм – “Светът е голям...”. Хората са доволни да видят, че има съвременен българ­ски филм на голям екран, и то такъв, който има собст­вен, оригинален глас, който ги трогва и им говори.