Голямата 5-орка

Прешъс, САЩ, 2009, 110’, Реж. Лий Даниълс
Прешъс е затворена в себе си. Тя избягва да гледа другите в очите, говори рядко и е почти неграмотна. Таи в себе си огро­мна болка, а също така и… нероденото си бебе, заченато при изнасилване. Прешъс е дебела. Дрехите ù са ù прекалено тесни. В училище ù се подиграват жес­токо. У дома положението е още по-лошо. Съсипаната от живота ù майка си го връща на дъщеря си. Когато бащата на Прешъс я из­насилва, майката е ядосана не на мъжа си, а на детето заради това, че се е опитало „да ù го открадне”. Във филма има един-единствен елемент, който се опитва да балансира в този безрадостен пей­заж – надеждата. Не надеждата на Прешъс, а на други две жени в живота ù. И не защото пред Прешъс има добри перспективи. По-скоро тези жени са се сблъск­вали с какво ли не в работата си и трудно биха могли да си предста­вят по-наранено момиче.
Днес, 16.00 ч., НДК – Зала 1, Със специалното участие на Марио Григоров

Всички останали, Германия, 2009, 119’, Реж. Марен Аде
Филмът, чието действие се развива в Сардиния, проследява взаимоотношенията между архи­текта Крис и новата му приятелка Гити. Крис не съумява да блесне в работата си, като че ли най-вече заради изпълнената си със само­съжаление нерешителност, която понякога минава и за идеализъм. Гити обаче вижда през преструв­ките му. Двойката води изолиран живот, разиграва лични микро-драми и като цяло се държи пре­небрежително към останалите „нормални” хора. В своите очи двамата са по-различни от бур­жоазията, макар че статутът на Гити като бунтовничка губи от блясъка, когато откриваме, че тя е не по-радикална от специалист по ПР от музикалния бизнес. До­като пазарува, Крис се натъква на стар колега – Ханс, набит тип с успешна кариера, който се на­слаждава на видимо перфектната връзка с бременната си съпруга Сана. Показната самоувереност на двойката предизвиква Крис и Гити да поставят под въпрос на­чина, по който виждат себе си, и това създава цепнатини в тяхната несигурна близост.

Вторият игрален филм на Ма­рен Аде в същността си е камерна пиеса за двама главни герои – не­подходяща двойка, чийто само­наблюдаващ се романс стига до загатната криза. Основната атрак­ция във филма е на раздразнител­ната Гити, чиято героиня подтиква към размисъл. На фестивалната публика може да се хареса силно­то усещане за драматизъм на Аде, приказливостта на филма, за смет­ка на оскъдното действие и като цяло застиналостта му на продукт на арт киното в най-чист вид.
Днес, 16.00 ч., Кино Люми­ер, гост Биргит Минихмайер

Пророк, Франция – Италия, 2009, 150’, Реж. Жак Одиар
Действието в „Пророк” се раз­вива предимно в пространството на затвора, а актьорският състав е най-вече мъжки, и то съставен от натуршчици. Филмът проследява затворническата кариера на Ма­лик ал Джебена, 19-годишен мъж от западноафрикански произход, който обаче се държи настрана от мюсюлманската общност. Осъден на 6 години затвор неясно по какво обвинение, Малик е избран от Се­зар Лучиани, всяващия страх бос на управляващия затвора корсикански мафиотски клан, да убие друг затворник. Малик извършва кървавото убийство, но се отървава безнаказано благодарение на поч­ти цялостния контрол, под който Лучиани държи вътрешното функ­циониране на затвора.

Така той става лейтенант в корсиканския затворнически клан, но в начало­то го унижават, понеже е арабски аутсайдер, и го товарят само с неблагодарни задачи. Тормозен от видения на убития от него затвор­ник, но решен да преуспее, негра­мотният Малик не само се научава да чете и пише, но и се самообучава на корсикански, като тайно раз­учава всички тънкости в бизнеса на Лучиани. Когато говорим за язвителни криминални филми, Жак Одиар има малко съперници в Европа, а неговата увлекателна и брутална затворническа драма “Пророк” е свидетелство, че той разширява собствените си рамки с несъмнено майсторство. Исто­рията на нерешителния млад за­творник, който се издига в крими­налните среди до забележителен играч, е едновременно проница­телен и старателно детайлизиран социален реализъм и завладяващо жанрово забавление.
Днес, 20.30 ч., Френски ин­ститут